Кратка история
НЯКОИ ВАЖНИ ДАТИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА
БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
НЯКОИ ВАЖНИ ДАТИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА
БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОМНЯТ!
1890 година в град Казанлък по инициатива на Янко Сакъзов се създава първата социалдемократическа дружинка. В ръководството й влиза учителката Теофана Попова (първата жена ръководител в политическа партия в България).
Ние стоим в центъра на лявото, защото най-напред се спираме на думата демокрация (център) и после на социалната защита, която е в ляво. (Това е основната ни отличимост от БКП (БСП).
1890 година в Лондон е първият Конгрес на Втория интернационал.
Уставът и Програмата на нашата партия са създадени в Женева от Слави Балабанов и Сава Раковски с прякото сътрудничество на Георгий Плеханов (1891 г.).
1891 година, 2 август – Под връх Бузлуджа, Стара планина се създава партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
10 юли 1894 година – БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ печелят изборите за кмет на град Дряново. Българският социалдемократ Михаил Бойчинов е избран за кмет на община Дряново.
9-13 август 1893 година – в Цюрих (III-ти Конгрес на ІІ-ия Социалистически интернационал). Там присъстват Българските социалдемократи Янко Сакъзов и Сава Раковски. От тогава БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ стават член на Интернационала, та до днес.
11 Септември 1894 година влизат двама Български социалдемократи в Парламента – Янко Сакъзов и Никола Габровски.
1 май 1894 година в Казанлък за първи път се чества – през нощта на 30 април и в първите часове на 1 май. Той се провежда на закрито.
1898 година 1 май – първа манифестация отново в Казанлък – открита със знамето на социалдемократическата партия.
13 – 18 юли 1897 година – Казанлъшкият конгрес заражда се дългосрочен спор, който води до крайно остро разделение.
9 януари 1901 година в Казанлък се създава първа кооперация „Братство”:
- Знамето й е червено!
- Годишният й празник – 1 май
- В политическо отношение – Тя се числи към партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ
1901 година Янко Сакъзов отваря широко вратите на партията и заявява, че той и неговите съпартийци ще защитават общество на всички трудещи се, в това число интелигенти и творци.
Благоевото крило твърди, че замеделците са консервативна и реакционна маса. Отрича защита за дребни и средни занаятчии и отрича общото дело на Сакъзов. Издига високо лозунга на „Класа срещу класа”. Димитър Благоев препоръчва най-напред всички синдикалисти да влезат в партия и тогава да създават синдикати.
6 юли 1903 година настъпва разцеплението на БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ на „широки” и „тесни”.
Широканците създават първия синдикат 1904 година – железничарския.
Общо три: железничарски, учителски и лекарски!
1 март 1905 година – БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ (широки) създават първи работнически трудов закон – за забрана нощния труд за жените и абсолютна забрана на детския труд.
1906 година – първа работническа стачка – организирана от железничарския синдикат.
1910 година – БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ създават втори синдикат – Учителския и в следващите години Лекарския синдикат.
25 юни 1911 година – Първа защита на РЕПУБЛИКАНСКО управление –
4-часова реч на Янко Сакъзов в Парламента. След него същия ден Кръстьо Пастухов говори един час и половина, допълвайки Янко в защита на Българската демократична република.
1919 година – Извънреден Конгрес – 400 организации на широките социалдемократи – членска маса 14 700 души.
1919 година – създава се Кооперативна централа „Напред”.
На 17 август 1919 година – избрани са 38 народни представители от партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
7 май 1919 година – Янко Сакъзов и Кръстьо Пастухов стават министри.
24 май 1919 година – За да демонстрира, че народът стои над царя, Кръстьо Пастухов, като министър на вътрешните работи издава заповед: „На 24 май дворецът е затворен за външни посещения”. Цар Борис този ден излиза извън столицата.
24 юни 1919 година – Янко Сакъзов – Министър на промишлеността, търговията и труда въвежда 8-часовия работен ден с Указ № 24.
10 януари 1921 година – Основава се Женското дружество на БРСДП (о) от Жечка Лулчева (съпруга на Коста Лулчев).
10 юли 1921 година Учредява се Младежкия социалдемократически съюз ССМ с председател Стефан Бозвелиев (син на К. Бозвелиев). Наблюдаваща Съюза е съпругата на К. Бозвелиев.
1922 година – след Първата световна война се възстановява Социалдемократическия интернационал от 7 европейски страни: Австрия и България – инициатори, а 5–те присъединили се – Германия, Франция, Великобритания, Швейцария и Словения.
1925 година на атентата в църквата „Света Неделя“. На 16 март – смела и силна реч произнася Янко Сакъзов в Парламента, която заслужава да се напомня.
5 април 1927 година Кръстьо Пастухов предлага промяна в закона за изборите – „възстановяване на пропорционалната система”, а доктор Борис Вазов да се разгледат двете законосъобразни правила за мажоритарен и пропорционален вот.
29 май 1927 година избори за Народно събрание..
10 Български социалдемократи са избрани: Петър Анастасов – мажоритарно избран, а останалите 9 са в пропорционалната листа: Христо Баралиев, Коста Лулчев, Досьо Негенцов, Димитър Нейков, Кръстьо Пастухов, Янко Сакъзов, Григор Чешмеджиев, Сотир Янев и Илия Янулов.
Изборите са се състояли под знака на „Железния блок на труда” – социалдемократи, земеделци (от крилото на Димитър Гичев) и Занаятчийската партия.
19 юни 1927 година – При откриване на Народното събрание на, когато Борис III в тронното си слово заявява, „че е дадена пълна воля на избирателя”, Янко Сакъзов извиква своя протест – „Това не е истина, Ваше Величество” – реакцията е бурна от банките на народните представители (освен викове те са вдигали и сваляли много шумно седалките на столовете си). Когато монархът разбира, че протестната реплика е на Янко Сакъзов-изчаква да стихнат виковете, нищо не отвръща на Сакъзов, а продължава нататък словото си.
25 ноември 1927 година – Много скоро още една реплика прозвънява в Парламента и предизвиква бурна реакция – „Та това си е чист болшевизъм”! – Петър Анастасов по повод забележката, отправена към него „защо диктува на двама журналисти, какво се случва в заседанията на Парламента по повод ширещата се корупция по време на оземляването на бедни земеделци в страната, и защо не е уведомил Министър-председателя Андрей Ляпчев. (Цитатът е взет саморъчно от мен, Лидия Анастасова, от дневниците на Народното събрание – непосредствено след 10 ноември 1989 година!!!)
1927 – 1928 години – събират се пари за Народен дом в София на партията.
1930 година – Честване на 70-та годишнина на Янко Сакъзов (поздравления от цяла Европа)
5 юли 1931 година –Конгрес на Интернационала във Виена.
Разглеждат се действията на Хитлер и Райха – предвиждат войната, излизат с Резолюция срещу войната.
1933 година – Кръстьо Пастухов изнася доклад и изяснява три факта „Световния хаос”, „Фашизмът” и „Международните социалдемократи”. А комунистите в 1939 година ни наричат „социалфашисти” и до ден днешен не са признали грешката си.
31 май 1934 година Кръстьо Пастухов изпраща протест платформа до Българското правителство по повод преврата от 19 май 1934 година със знаменитото първо изречение:
- „Назад към Конституцията”
Реакцията – Правителството го интернира на остров „Св. Анастасия”
9 юни 1936 година Пастухов се е завърнал току-що от острова и създава
Петорката: Кръстьо Пастухов (инициаторът), Димитър Гичев, Григор Василев, Боян Емилов и проф. Г. П. Генов – който в последствие напуска (сменя го Вельо Кючюков). Петте партии са: БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ, Земеделци, Демократичен сговор (крилото на Андрей Ляпчев), Национал-либерали и Радикали.
1936 година – Меморандум до Борис III – с редица изисквания и 2 – избора: Местни за кметове и за възстановяване на Парламента.
Началото на декември 1936 година – Петорката с Манифест изисква Парламентарни избори.
22 декември 1936 година – умира Асен Златаров
1937 година Кръстьо Пастухов оглавява широка обществена конституционна група, назована „Акционен комитет в защита на Конституцията”. По примера им се основава същия комитет и от жените. Председател става Жантила Янкова (отново социалдемократ).
7,11, 21 и 28 март 1937 година – Местни избори.
1938 година март – Парламентарни избори. за първи път гласува българската майка –това се искаше от социалдемократите в Манифеста.
1939 година – за първи път комунистите ни наричат „социалфашисти” и този термин остава официален до 10 ноември 1989 година. До ден днешен не са признали грешката си.
На 21 август 1939 минава Министър-председателят Чембърлейн преспива в България пътьом за Лондон. Той се среща с Кръстьо Пастухов и Петър Анастасов по покана на Английската легация. Разкрива някои истини около преговорите със Сталин.
5 септември 1940 година – Петорката и Кръстьо Пастухов – изпращат до Управляващите писмо-декларация с главното изискване: „Поддържайте неутралитет за България”
Такава телеграма изпраща Кръстьо Пастухов още два пъти – след искането от СССР и след подобно писмено искане на САЩ.
На 10 февруари 1942 година Кръстьо Пастухов изпраща телеграма до монарха (аз я занесох): „Ваше Величество, не нарушавайте неутралитета! Вслушайте се и се съгласете с исканията на Москва, Ню Йорк и Лондон!!
21 февруари 1942 година – Кръстьо Пастухов иска аудиенция от Монарха Цар Борис ІІІ, но той не го приема.
1943 година – партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ участва в Новосъздадения Отечествен фронт. За членове на Националния комитет на ОФ са избрани: Григор Чешмеджиев и Петър Анастасов.
1 септември 1944 г. – Националната конференция на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ, на която се налага решението партията да не участва в правителството на Константин Муравиев.
9 септември 1944 година – Военен преврат в България. Съставено е правителство на Кимон Георгиев, в което участват двама БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ – Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков. Кръстьо Пастухов излиза с писмено предупреждение до членовете на партията, че БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ ще бъдат използвани за параван на българските комунисти и Сталин за установяване на еднопартийна комунистическа диктатура в България. В последствие се оказва прав, което му коства и живота.
1 ноември 1944 – 36-ти Конгрес. Избран ЦКРК с отговорник Петър Анастасов, членове – Илия Папанчев, Недьо Колев.
29 май 1945 година Нейковите хора и Сие превземат клуба! Превратът в партията след 9 септември 1944 година.
29 май 1945 година – опит ние да вземем печатницата. Участвали в тази акция: „Коста Лулчев, Христо Пунев, Атанас Москов, Цвети Иванов (бъдещия главен редактор на в.”Свободен народ”)., дъщерите на Петър Анастасов (Виолина и Лидия), д-р Петър Дертлиев и Сами Алшех”.
4 юни 1945 година – втори опит за завземане на печатницата: Д-р Петър Дертлиев, Милко Стефанов (журналист-спортен) и един от българските борци (състезател).
10 юни 1945 година – 37-ти конгрес
Изпълнителен комитет от 5 души Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, Петко Търпанов, Георги Керемедчиев и Иван Копринков.
ЦКРК – отговорник Петър Анастасов, членове: Илия Папанчев, Недьо Колев и Петър Василев. Възстановяват участието си в широкото ръководство: Кръстьо Пастухов, Иван Пастухов (проф. историк), д-р Атанас Москов, Цоньо Рачев, д-р Георги Ялъмов (юрист), д-р Георги Петков, Ефрем Митов, Крум Славов, Тодор Тихолов и Димо Велев.
16 септември 1945 година излиза първият брой на в. „Свободен народ”.
През нощта на 16 септември същата година умира внезапно неговият директор Григор Чешмеджиев. Първият вестник излиза с траурна лента.
1980 година– намерено Писмото на Маркс:
Маркс отрича в писмото си ортодоксалистите, изправени срещу инакомислещите Едуард Бернщайн, Жан Жорес и Емил Вандервелд, като завършва писмото си с думите: „Ако това е Марксизмът-тогава аз не съм марксист”. Карл Маркс
Лидия Анастасова
Председател на ветераните-български социалдемократи
2008 година 31 октомври 88 годишна
днес 31 октомври 2012 година пиша тези страници
ВАЖНИ ДАТИ ОТ НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ НА
БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ 1989-2016 ГОДИНА
1989 година
26 ноември 1989. Няколко социалдемократи, оцелели през годините на комунистическата диктатура, обявяват възстановяване на публичната дейност на Българската работническа, социалдемократическа партия /обединена/.
Това са д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Михаил Петков, Руен Крумов /Боналов/, Виолина Лулчева, Александър Джидров,Кръстю Пастухов младши, Лидия Анастасова и др.
Социалдемокрацията в България възкръсва за нов живот.
1990 година
5 януари 1990. Провежда се Първа национална конференция на БРСДП /о/, на която се обявява възстановяването на партията с първоначалното име Българска социалдемократическа партия.
В обръщение към българските комунисти, прието на конференцията, се подчертават основните грешки на БКП, а в заключение се казва: „Вървете си за Бога”. Наведете глава и се покайте. Това е най-доброто, което можете да направите за България и за вас!”
1 февруари 1990. Излиза първият брой на в. „Свободен народ”след едно прекъсване от 43 години.
31 март 1990. Втората национална конференция на БСДП, която приема Програма и предизборно обръщение с мото: „Социалдемократите ще управляват с таланта на цяла България”.
7 юни. Заключителен предизборен митинг на СДС в столицата на Орлов мост. Подобни митинги се провеждат из цялата страна. Опияняващото предусещане за скорошна победа ги прави неповторими. По своето значение в най-новата история на България той е равен на Българския Великден.
10 юни. Първи тур на изборите за VII-мо Велико Народно събрание, спечелени от БСП.
11 юни. Започват масови прояви на гражданско неподчинение като реакция срещу нарушенията и манипулациите по време на изборите. Едно от тях е студентската окупационна стачка на СУ „Св.Климент Охридски”, прераснала в общонационална студентска стачка.
14 юни. По телевизията е излъчен запис на събитията от 14.12.1989 г., в който президентът Петър Младенов произнася репликата за танковете.
17 юни. Втори тур на изборите за VII-мо Велико Народно събрание. Печели БСП. Като член на коалицията СДС, БСДП изпраща двадесет и трима депутати.
6 юли. Президентът Петър Младенов подава оставка под натиска на студентската стачка и народното недоволство, събрано в „градовете на истината”.
10 юли. Открива се VII-то Велико Народно събрание във Велико Търново. Към фракцията на БСДП се зачисляват и други депутати и тя нараства на двадесет и осем души.
20 юли. СДС издига кандидатурата на д-р Петър Дертлиев, председател на БСДП, за президент на Републиката.
1 август. След задкулисни договорки между Андрей Луканов и д-р Жельо Желев, за президент(председател) Парламентът избира д-р Желю Желев.
14 август. Подписва се първото в историята на България тристранно споразумение между правителството, синдикатите и работодателите, с което се поставя начало на т.нар. „социално партньорство”.
26 август. В София е разгромен и опожарен Партийният дом на БКП /БСП/. Истинските организатори и виновници все още са анонимни.
10 – 11 ноември. В град Шумен БСДП провежда своята Трета извънредна национална конференция по повод правителствената криза. БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ остават верни на принципите си и вземат решение БСДП да не участва в коалиционно правителство с БСП/БКП.
1991 година
38-ми възстановителен конгрес – 23 до 25 март 1991 г. – НДК София, зала 1. Конгресът приема новата стратегическа програма на партията „Социалдемократите и пътя на България към 21-ви век” и Декларация за актуалната политика.
БСДП се обявява за преход на България към свободно гражданство, основано на парламентарната демокрация с републиканско устройство на държавата и социално пазарно стопанство.
Концепцията за социалната и демократична правова държава /република/ става теоретичен фундамент на политиката на възобновената социалдемократическа дейност в България.
10 април. БЗНС „Никола Петков” и БСДП създават коалицията СДС-център.
23 май. Социалистическият интернационал на заседанието в Кайро дава съгласието си членството на БРСДП(о) да бъде с поредното променено име на партията, като БСДП.
10 юли. Седмото Велико народно събрание приема новата демократична конституция на Република България.
10-11 август. Националният комитет на БСДП призовава лидерите на партии и движения, коалирали се в СДС Национално движение, към толерантна предизборна борба. Приема декларация по повод опитите на БКП/БСП да се приобщи към каузата на социалдемокрацията.
17-18 август. Група членове на БСДП правят т.нар. „Извънреден 39-ти конгрес”, на който за свои представители избират Иван Куртев. БСДП се разцепва. Формацията приема след бурен и продължителен съдебен спор с яростни нападки и лични обиди и обругавания към д-р Петър Дертлиев името Социалдемократическа партия – СДП в СДС”.
7 – 8 септември. Националният комитет на БСДП утвърждава коалицията СДС-център с ПК „Екогласност”, АСО /н/ и Демократична партия Пловдив и приема листата на коалицията за народни представители в предстоящите избори.
20 септември. Върховният съд отхвърля искането на СДС-център и СДС-либерали и присъжда синята бюлетина на СДС.
13 и 20 октомври. Провеждат се избори за 36-то Обикновено народно събрание, за общински съветници и кметове. СДС печели. СДС-център претърпява загуба и остава без представители в парламента.
26 октомври и 3 ноември. БСДП участва в подготовката за учредяване на Българския демократичен център /БДЦ/.
2 – 3 ноември. Националният комитет на БСДП обсъжда изборните резултати. Одобрява създаването на БДЦ като политически консултативен форум на извънпарламентарни центристки партии.
4 ноември. Първо заседание на 36-то Обикновено събрание.
5 ноември. Парламентът приема оставката на правителството на Димитър Попов. Президентът възлага на Филип Димитров да състави нов кабинет.
8 ноември. Първото правителство без комунисти полага клетва пред новата конституция. Филип Димитров е министър-председател.
27 ноември. Д-р Желев пише писмо до Националния координационен съвет на СДС, в което обяснява, че президента може да бъде издигнат от някоя политическа сила, но веднъж избран, той е длъжен да изразява интересите на целия народ.
6 декември. КТ „Подкрепа” напуска СДС и се отказва от статута си на наблюдател.
20 – 21 декември. Четвъртата национална конференция на БСДП приема становище относно президентските избори, в което препоръчва на членовете и симпатизантите си да подкрепят кандидатурата на Д-р Желев като кандидат на СДС.
1992 година
13 януари. Първи тур на президентските избори.
20 януари. Д-р Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент на страната.
22 март. БДЦ провежда пролетна протестна акция „Заедно можем!” в София „Южен парк”, с искане за справедлива икономическа реформа и социална приватизация.
7 май. България става член на Съвета на Европа.
39-ти конгрес – 12 – 14 юни 1992 година София 12,13 и 14 юни.
БСДП провежда своя 39-ти редовен конгрес, на който приема програмата „Третият път” за политиката на социалдемократите в условията на дясното консервативно управление на СДС.
7 септември. Изпълнителното бюро на БСДП излиза с обръщение за създаване на Обществено движение за честна приватизация.
10 септември. БСДП, АСО /н/ и СДК „Европа” изразяват отрицателно становище по молбата на БСП за встъпване в Социалистическия интернационал.
15 – 19 септември. Делегацията на БСДП начело с д-р Петър Дертлиев участва в 19-ия конгрес на Социалистическия интернационал в Берлин.
30 ноември. Декларация на БСДП, че няма да участва в коалиционно правителство с БСП.
Проф.Захари Карамфилов прави опит за създаване на Правителство на националното съгласие.
30 декември. Проф. Любен Беров е избран за министър-председател на кабинет с мандат на ДПС.
1993 ГОДИНА
10 март. Споразумение на политическо сътрудничество подписват БСДП, БРСДП, АСО /н/ и СДК „Европа”.
Създава се Български социалдемократически съюз /БСДС/.
14 април. Учредява се Съвет за сътрудничество, в който участват: Алтернативна социаллиберална партия, Българска партия либерали, БРСДП, БСДП, БДЦ, АСО /н/, Демократическа партия „Консервативен сговор”, Либералдемократическа партия, ПК „Екогласност”, Движение за гражданска инициатива, Движение за права и свободи, Зелена партия, СДК „Европа”.
Съветът е политически консултативен форум на парламентарни и извънпарламентарни центристки партии и движения.
1 и 2 май. Петата национална конференция на БСДП приема Политическа резолюция за новия етап в развитието на демократическите процеси, Меморандум за кооперативно движение, декларация за етнически мир и религиозна търпимост и утвърждава създаването на Българския социалдемократически съюз.
14 юни. Изпълнителното бюро на БСДП излиза с призив за защита на демократичните републикански институции и открива всенародна подписка за подкрепата на президента Желю Желев.
30 юни. Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент на страната.
1994 година
40-ти конгрес – 17-19 юни 1994 г. София
Конгресът взема решение да се участва в коалиция „ДАР“ с АСП, партията на зелените на Александър Каракачанов и отцепилата се от БСП част с Александър Томов под името партия „ГОР“. Решението е взето, въпреки предложението да се участва на изборите под името БСДП самостоятелно.
26.09.1994 г. Официално се подписва коалицията Демократична алтернатива за републиката (ДАР), в която влизат БСДП, ГОР, Зелена партия и Алтернативната социаллиберална партия (АСП).
18.12.1994 г. Избори за 37-о Народно събрание. С получените за коалиция ДАР 197057 гласа или 3,79%, остава под 4% бариера. След поредния изборен неуспех в началото на 1995 г. в ИБ на БСДП срещу председателя д-р Петър Дертлиев започва поредната атака, този път от ляво за приемане курс на партньорство с победителя в изборната надпревара – БСП.
декември 1994 година – съставено е правителство на БСП с министър-председател Жан Виденов, който е и председател на БСП. В политически план Жан Виденов си поставя задачата БСП да стане член на Социалистическия интернационал. За целта се споразумява с групата около Стефан Радославов – главен секретар, както и членовете на ИБ – Стефан Нешев, проф. Захари Карамфилов.
1995 година
Януари 1995 година – групата около Стефан Радославов – главен секретар, както и членовете на ИБ – Стефан Нешев, проф. Захари Карамфилов привлича и Янко Станев от Варна към заговора за свалянето от председателския пост на д-р Петър Дертлиев.
Д-р Атанас Москов се противопоставя на заговорниците, като им припомня, че под връх Бузлуджа на 20 юли 1891 година (нов стил 2 август 1891 година) е създадена единствено и само партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ, а не социалистическа, комунистическа или каквато и да е друга партия. Д-р Атанас Москов се противопоставя категорично на заговорниците в партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ, БСП да бъде подкрепена за член на Социалистическия интернационал.
28 януари 1995 година – в Севлиево на 92 годишна възраст почива д-р Атанас Москов.
41-ви конгрес-14-16 април 1995 София Провежда се конгрес в атмосфера на тежки разпри между привържениците на д.р Петър Дертлиев и заговорниците водени от Стефан Радославов, и проф. Захари Карамфилов.
Д-р Петър Дертлиев печели убедителна победа, въпреки присъствието и моралната подкрепа на заговорниците от страна на министър-председателя Жан Виденов, който в първия ден стои над 4 часа на конгреса. Георги Анастасов произнася реч от трибуната на 41-вия конгрес срещу създаването на конфедерация на партията на Българските социалдемократи с БСП и се противопоставя да се даде съгласие БСП да стане член на Социалистическия интернационал.
29 октомври – 12 ноември 1995 г.- Местни избори. От самостоятелното си участие в 66 общини партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ получава 70524 гласа и 140 общински съветници.
30 май 1996 г. – БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ се присъединяват с анекс към споразумението Обединени демократични сили (ОДС) за участие на предварителните избори за кандидат за президент на коалицията.
01 юни 1996 г. – БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ подкрепят и гласуват на предварителните избори за Петър Стоянов за свой кандидат-президент, който получава подкрепата и на Социалистическия интернационал.
27 октомври – 3 ноември 1996 г. – избран е Петър Стоянов за президент на Република България с подкрепата на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
09 март 1997 г. – Провежда Национален комитет, който утвърждава участието на партията в коалиция ОДС за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Направени са пет предложения за народни представители в бъдещето 38-мо Народно събрание – на първо място с пълно единодушие е предложен д-р Петър Дертлиев. Впоследствие поради оказан натиск от Иван Костов-председател на СДС и предателството на Йордан Нихризов и Теодор Дечев, които дават съгласието и подписват споразумението без в листите да участва д-р Петър Дертлиев. Цената на предателството е осребрена – Нихризов става депутат, а Дечев заместник-министър, който в последствие се „прославя“ единствено с некадърния си едноседмичен опит да взриви Мавзолеят на Георги Димитров.
19 април 1997 г. ОДС печели победа и вкарва в 38-то ОНС 137 депутата.
42-ри конгрес –. 20-21 септември 1997 г. София, НДК, зала 3 – двете тенденции „за“ и „против“ ОДС се сблъскват. Един срещу друг като кандидати за председателския пост се изправят д-р П. Дертлиев и доскорошния неговия заместник Теодор Дечев. Д-р Петър Дертлиев за пореден категорично побеждава с над 150 гласа разлика. Георги Анастасов предлага на конгреса да се приеме резолюция, с която да се поздрави правителството за стартирането на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, но и да се гарантира реално нарастване на минималните доходи и пенсии на българите, така че да се доближат до Западноевропейските. Конгресът, под давлението на партийните членове, привърженици на СДС, налагат отхвърлянето на тази резолюция. В последствие, с 15 годишно закъснение, тя ще бъде приета на 49-ия конгрес с пълно единодушие, след като българите са останали излъгани в надеждите, че след приемането на България в Европейския съюз, ще живеят с нормални доходи и спокойствие.
43-ти конгрес – 21-22 ноември 1998 г. в гр. Варна – Д-р Петър Дертлиев е избран за почетен председател на партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. За председател е избран Петър Агов. Конгресът е свикан от 53 членове от 101 членния Национален комитет на партията. Конгресът е уважен от всички политически формации от България, в т.ч. заместник-председателя на управляващата партия СДС, представители на ПЕС и Социалистическия интернационал, представители на посолствата в България. Една паралелна групичка от 50-тина човека, като само 7 са членове на Националния комитет на партията, провеждат сбирка в град Пловдив, която наричат с гръмкото име конгрес и си избират за председател Нихризов. Всички те са назначени на служба в и от правителството на Иван Костов, а двама от тях са и депутати от Иван-Костовата парламентарна група. За председател на ЦКРК е избран Васил Петков.За първи заместник-председател на партията е избран Георги Анастасов.
1998 година – Йордан Нихризов съди д-р Петър Дертлиев за името на партията. Заведенето съдебно дело от Нихризов срещу д-р Петър Дертлиев е във Фирмено отделение на Софийски градски съд.
1998 година – Д-р Петър Дертлиев започва пътя на единение на левицата и стартира Солунската четворка. В нея основните стратегически партньори са Българските социалдемократи и Българските социалисти, като към тях се присъединяват малките бутикови формации на Петков и Камов.
Целта е единна коалиция срещу дясното правителство на сдс, което извършва на безценица приватизацията на Българското народно стопанство и унищожава Българското производство.
1999 година – На местните избори в София Българските социалдемократи под ръководството на Георги Анастасов създават коалиция „Социалдемократи“, чрез която се избират двама общински съветници, единият от които е Българския социалдемократ Анета Григорова, а третия в листата Васил Петков само поради недостиг от 24 гласа остава извън Столичния общински съвет.
5 ноември 2000 година – почива д-р Петър Дертлиев. Погребението е организирано от Българските социалдемократи.
9 декември 2000 година – в заседателната зала на Парк-хотел „Москва“ се провежда Национална конференция на партията на Българските социалдемократи, която дава мандат на председателя и първия заместник-председател да подпишат безсрочен договор с БСП.
20 декември 2000 година – слага се край на 100 годишната война между Българските социалдемократи и Българските социалисти с подписването на безсрочен договор между двете партии.
Февруари 2001 година – съдия Райковска обявява сбирката в Пловдив за конгрес на партията и присъжда председателското място на Нихризов. Съдийката не се съобразява с факта, че Националния комитет с 53 гласа от 101 члена на Националния комитет на партията начело с д-р Петър Дертлиев, са гласували 43-ия конгрес на партията да се проведе в град Варна от 21 до 22 ноември 1998 година. Очевидна липса на математически познания с действие деление и непознаване как се определя 50+1 %. Зад това решение на тази съдийка стои Иван Костов и хард-лайнерски сили в Българската социалистическа партия, които не желаят равноправна и равностойна партия на Българските социалдемократи, с която да са коалиционен партньор.
Февруари-март 2001 година – Българските социалдемократи излизат на протестни митинги-шествия срещу несправедливото решение на съдия Райковска.
17 юни 2001 година – Избори за 39-ото Народно събрание на Република България. Двама Български социалдемократи са избрани за народни представители – Петър Агов и Георги Анастасов.
44-ти конгрес – 23-24 март 2002 г. София – за председател е избран Георги Анастасов на първи тур с над 70% от делегатите на конгреса.
30 май – 1 юни 2002 година – заседание на Консултативния съвет на Социалистическия интернационал в Касабланка, Мароко. Делегацията на партията е водена от председателя Георги Анастасов и членове г-жа Надежда Радева-международен секретар и г-жа Ангелина Димова. Г-жа Радева организира среща на делегацията на Българските социалдемократи с генералния секретар на Социалистическия интернационал Луис Аяла. Срещата е предвидена за 15 минути. Тя продължава над 45 минути, като на нея е обсъдена ситуацията в България и визията на партията на Българските социалдемократи за разрешаване на тежките социално-икономически проблеми в страната и бъдещето развитие на партията.
26 юни 2002 година – Георги Анастасов запознава ръководството на Социалистическия интернационал и СИФАК(това е изпълнителното бюро на Социнтерна) с юридическия проблем и представя искането за промяна на името на партията до решаването на проблема в България.
12-13 юли 2002 година – заседание на Социалистическия интернационал, Комитет за Югоизточна Европа в град Любляна, Словения. Делегация на Българските социалдемократи е представена от председателя Георги Анастасов и международния секретар Надежда Радева. Реч произнася лидера на партията Георги Анастасов. След приключване на заседанието се провежда среща с Генералния секретар на Социалистическия интернационал Луис Аяла и Латифа Пери, която е ръководител на Секретариата на Социалистическия интернационал! На тази среща Луис Аяла информира Георги Анастасов и Надежда Радева, че СИФАК с пълно единодушие е дала съгласието си за промяна на името на партията на Българските социалдемократи и предоставя писмо, с което информира за условията, при които ще се признае промяната на името на партията от Социалистическия интернационал. В писмото ясно се казва – запазване на Устава, Програмата и основния членски състав на партията на Българските социалдемократи и партията на българските социалдемократи остава член на Социалистическия интернационал с промененото име и е същата партия, която е основана под връх Бузлуджа на 2 август 1891 година и приета за член на Социалистическия интернационал на .
45-ти конгрес – 21 септември 2002 г. София – конгресът на Възрождението на партията. С огромно мнозинство от над 90% от делегатите Конгресът приема новото име на партията, до решаване на юридическия проблем,
да бъде партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. За председател е преизбран Георги Анастасов. На конгреса е обявен бойкот от коалиционните партньори и нито един техен представител не присъства. Групичка от 20-тина делегати начело с бившия председател напускат конгреса и отиват на сбирка на която присъства Камов и ги поздравява от името на коалиционните партньори.
23 септември 2002 година – бившият председател на българските социалдемократи Петър Агов с помощта на охранителна фирма нахлува в централата на Българските социалдемократи на ул. „Екзарх Йосиф“ № 37. След обяд лидерът на партията Георги Анастасов с внушителна група от стотици представители на младежката организация СДМС „Д-р Петър Дертлиев“, на ветераните-Български социалдемократи, както и членове на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ от София и страната си възвръщат владеенето на Централата на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. Българските социалдемократи и лидера им Георги Анастасов влизат в диалог с охранителите на Агов и те виждайки реалната обстановка и реалните членове на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ, напускат сградата на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. Опитът за окупация и насилствено завземане на Централата на Българските социалдемократи от 10-тината души е неуспешен и те напускат Централата. Българските социалдемократи от най-младия до най-възрастния член защитават и опазват Централата на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
12 декември 2002 година – Вписано е новото име на партията – партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ в Софийски градски съд-Фирмено отделение. Проблемът с юридическата легитимност на партията на българските социалдемократи е решен!
20-21 януари 2003 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал в Рим, Италия. Българските социалдемократи са с делегация водена от Георги Анастасов и членове Иглика Иванова и Светлина Йолчева. На 19 януари 2003 година СИФАК с пълно единодушие признава направената юридическа промяна на името на партията на българските социалдемократи, като продължител и наследник на партията създадена под връх Бузлуджа през 1891 година и приета за пълноправен член на Социалистическия интернационал от 1893 година. СИФАК предлага на Консултативния съвет да приеме извършената промяна на името.
20 януари 2003 година – Консултативният съвет на Социалистическия интернационал на с пълно единодушие, без нито един против, без нито един въздържал се приема извършената промяна на името, което е партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
27-29 октомври 2003 година – Конгрес на Социалистическия интернационал, Сао Пауло, Бразилия. Българските социалдемократи са представени на конгреса с делегация водена от Георги Анастасов и членове Надежда Радева, Иглика Иванова, Светлина Йолчева и Драгомир Бучев. На конгреса е потвърдена промяната на името на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ и правоприемствеността на партията, като в решението е ясно записано, че това е същата партия, която е създадена под връх Бузлуджа на 2 август 1891 година и приета за пълноправен член на Социалистическия интернационал от 8 август 1893 година на заседанието в Цюрих.
26 октомври – 2 ноември 2003 година – Местни избори. Партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ печели за първи след 10 ноември 1989 година самостоятелно изборите за кмет на община и общински съветници – община Борован, Врачанска област. В град София за втори пореден път в Столичния общински съвет е избрана Анета Григорова, заместник-председател на Градския комитет на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ-София. Във всички областни градове партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ има общински съветници, както и в над 81 малки общини на България. Общият брой съветници е 134.
7-8 февруари 2004 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Мадрид, Испания. Българските социалдемократи са представени от лидера Георги Анастасов и Иглика Иванова и Георги Стефанов.
46-ти конгрес – 02 октомври 2004 година София. Конгресът преизбира ръководството и ратифицира споразумението за коалиционно участие на изборите за 40-то Народно събрание.
15-16 ноември 2004 – Консултативен съвет на Социалистическия интеранционал, Йоханесбург, ЮАР. Българските социалдемократи са представени от Георги Георгиев.
23-24 май 2005 – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, в Тел Авив, Израел и Рамала, Палестина. Българските социалдемократи са представени от Иглика Иванова.
25 юни 2005 година – избори за 40-то Народно събрание. Партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ е представена с двама народни представители – Георги Анастасов и Иглика Иванова. Има един заместник-министър и един заместник-областен управител на Благоевградска област Станой Манов. Иглика Иванова става представител в Европейския парламент.
47-ми конгрес – 27 ноември 2005 г София, НДК, зала „Мати“ – Георги Анастасов и Изпълнителното бюро успяват да съберат всички лидери на партии, които наричат себе си социалдемократически. На конгреса гост е и Президента на КТ“Подкрепа“ д-р Константин Тренчев. Лидерът на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ Георги Анастасов призовава всички партии наричащи се социалдемократически да се влеят в партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ, като техните лидери да станат съпредседатели. Призивът е приет, но … само на конгреса. Единството е отложено за по-късен етап.
30-31 януари 2006 – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Атина, Гърция. Българските социалдемократи са представени от лидера си Георги Анастасов и двама души, единият от които е Иглика Иванова. Президентът на Социнтерна Антонио Гутиереш се оттегля и е избран Георги Папандреу за президент на Социалистическия интернационал.
2006 година – партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ протяга ръка на партията на Камов, която се е свила до критичния минимум и е в пълна политическа изолация. Подготвя се съвместно участие на предстоящите избори за Европейски парламент`2007 година.
22-29 октомври 2006 година – Президентски избори. Георги Първанов печели изборите за втори пореден път. Лидерът на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ е в инициативния комитет за издигане на Георги Първанов за президент на Република България. Българските социалдемократи вземат дейно участие в избирането му за втори мандат. Генералният секретар на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ д-р Петър Дишков става съветник на Президента Първанов.
6-7 ноември 2006 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Сантяго, Чили. Българските социалдемократи са представени от Светлина Йолчева и генералния секретар на партията.
7-8 декември 2006 година – Конгрес на Партията на европейските социалдемократи, ПЕС, Порто, Португалия. Делегацията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ е водена от Георги Анастасов и членове са Иглика Иванова и Ангелина Димова. Иглика Иванова е избрана за член на Президентството на ПЕС.
20 май 2007 година – избори за Европейски парламент. Създадена е коалиция „Български социалдемократи“ и водач на листата е д-р Константин Тренчев – президент на КТ“Подкрепа“. Резултатът е 2% и коалицията не излъчва представител в Европейския Парламент.
4 юни 2007 година – партията на Камов скъсва коалиционния договор с БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ и решава сама да участва на Местни избори`2007 година, като разчита, че членовете на КТ“Подкрепа“ ще я подкрепят, но това не става и партията им претърпява сериозна загуба.
29-30 юни 2007 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Женева, Швейцария. Българските социалдемократи са представени от генералния секретар на партията и Виолина Кордева.
28 октомври – 4 ноември 2007 година – Местни избори. Партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ печели самостоятелно кметските избори в две общини – Несебър и Гълъбово. Общинските съветници са 87 на брой.
30 юни – 2 юли 2008 година – Конгрес на Социалистическия интернационал, Атина, Гърция. Българските социалдемократи са представени на конгреса с делегация водена от Георги Анастасов и четирима члена, между които Еленко Божков и Ангелина Димова. Еленко Божков произнася реч от трибуната на Социалистическия интернационал на тема за опасността от замърсяването, затоплянето и климатичните промени, която е посрещната с одобрение.
1-2 декември 2008 година – Консултативен съвет на Партията на европейските социалдемократи, Мадрид, Испания. Българските социалдемократи са представени от Иглика Иванова и Светлина Йолчева.
29-30 юни 2009 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Будва, Черна гора. Българските социалдемократи са представени от Зарица Денкова.
5 юли 2009 година – Избори за 41-во Народно събрание. Българските социалдемократи имат един свой представител в Народното събрание Георги Анастасов.
2 август 2009 година – Тържествена сесия на Националния комитет по случай 118 години от създаването на партията на БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ под връх Бузлуджа. Откриване на новата централа, която е под наем от държавата. На заседанието се иска оставката на председателя Георги Анастасов и при тайното гласуване той е отстранен от поста председател. За временно изпълняващ председател на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ е избрана Иглика Иванова.
48-ми конгрес – 14 ноември 2009 г. София, Експо-център. Партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ провежда конгреса си в условията опозиционност в 41-то Народно събрание. На конгреса присъстват лидерите на левицата и президента на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев. Приветствено писмо изпраща председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. При проведения таен избор Георги Анастасов печели отново председателското място. Иглика Иванова се отказва от борбата за лидерското място. В знак на единство на партията лидера Георги Анастасов предлага Иглика Иванова за първи заместник-председател на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.
7-8 декември 2009 година – Конгрес на Партията на европейските социалдемократи,ПЕС, Прага, Чехия. Делегацията е водена от лидера на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ Георги Анастасов и още четирима души, в т.ч. Иглика Иванова и Еленко Божков. Иглика Иванова е преизбрана за член на Президентството на ПЕС.
21-22 юни 2010 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, ООН, Ню Йорк, САЩ. Българските социалдемократи са представени от делегация водена от лидера Георги Анастасов и Светлина Йолчева, Еленко Божков, Стефан Дъров. От трибуната на ООН и Социалистическия интернационал в Йорк говори Еленко Божков за проблемите с климатичните промени и опасността за човечеството. Речта му е изпратена с аплодисменти.
30 септември 2010 година – партия Български социалдемократи закупува от държавата, след решение на Министерски съвет от февруари 2010 година, сградата намираща се на улица „Аксаков“ № 31. Закупуването на централата на Българските социалдемократи става с личните парични спестявания предоставени от Георги Анастасов и неговия род – майка му Севастия Павлова, съпругата му Катина Анастасова и сина му Калоян Анастасов, както и от заема, който изтегля Георги Анастасов в размер на 105 000.оо евро(сто и пет хиляди евро). Партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ е единствена партия в България със собствена централа в София.
15-16 ноември 2010 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Париж, Франция. Българските социалдемократи са представени от Еленко Божков и Ангелина Димова. Еленко Божков говори от трибуната на Социнтерна.
2-3 декември 2010 година – Консултативен съвет на Партията на европейските социалдемократи, ПЕС, Варшава, Полша. БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ са с делегация в състав Светлина Йолчева и Еленко Божков.
1-2 юли 2011 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Атина, Гърция. Българските социалдемократи са представени от лидера Георги Анастасов и Светлина Йолчева. Светлина Йолчева говори от трибуната на Социалистическия интернационал. Александър Томов и партията му, които са наблюдатели в Социнтерна за да се учат на социалдемокрация, са изключени от Социалистическия интернационал.
23 – 30 октомври 2011 година – Местни избори и Президентски избори. Българските социалдемократи печелят самостоятелно кметове в 3 общини – Белоградчик, Копривщица и Несебър. Българските социалдемократи печелят 57 хиляди гласа от самостоятелно участие на Местните избори. За президент е избран кандидата на ГЕРБ Росен Плевналиев.
24 ноември 2011 година – Консултативен съвет на ПЕС, Брюксел, Белгия. За член на Президентството на ПЕС е избрана Светлина Йолчева.
23-24 януари 2012 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Сан Хосе, Коста Рика. Българските социалдемократи са представени от Светлина Йолчева. От трибуната на Социалистическия интернационал Светлина Йолчева представя позицията на Българските социалдемократи и лидера Георги Анастасов за гарантиране на доход на всички хора на Земята за нормален живот и работа, така че да имат дом, храна, облекло, образование и здравеопазване.
30 август – 1 септември 2012 година – Конгрес на Социалистическия интернационал, Кейптаун, ЮАР. Българските социалдемократи са представени от лидера Георги Анастасов и Светлина Йолчева. От трибуната на Конгреса Светлина Йолчева произнася реч, в която представя позицията на Българските социалдемократи за борба с бедността, мизерията и ниските доходи в Света. Речта й е прекъсвана често с аплодисменти и изпратена с бурни овации. На този Конгрес се провежда сериозно състезание за избор на Генерален секретар на Социалистическия интернационал. При тайното гласуване печели Луис Аяла, като Българските социалдемократи гласуват за него. Българските социалдемократи не са забравили какво е направил той за спасението на партията, след юридическия произвол на една Българска съдийка. 49-ти конгрес – 10 ноември 2012 г. София, зала 1 и зала 2 на хотел „Родина“. За председател в конкуренция с Иглика Иванова е избран Георги Анастасов. Лидера на партията Георги Анастасов, за да запази единството на партията предлага Иглика Иванова за първи заместник-председател.
26 януари 2013 година – заседание на Националния комитет на партия Български социалдемократи. При проведено тайно гласуване за кандидат за член на Етичната комисия на Социалистическия интернационал, Светлина Йолчева убедително печели срещу другия кандидат Иглика Иванова.
4-5 февруари 2013 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Кашкайш, Португалия. Българските социалдемократи са представени с делегация водена от Георги Анастасов и 3 членове, в т.ч. Светлина Йолчева – заместник-председател и Виолна Кордева. Светлина Йолчева, въпреки, че е с температура 38.4 градуса, произнася реч на заседанието на Социалистическия интернационал. Светлина Йолчева е предложена от Българските социалдемократи за член Етичната комисия на Социалистическия интернационал. Етичната комисия се състои от 15 члена, като само 4 са от Европейския съюз.
5 Февруари 2013 – започват бурни протести срещу управлението на ГЕРБ, които са ежедневни до 20 февруари 2013.
20 февруари 2013 – След окървавена протестна демонстрация на 19 февруари 2013 в град София на площад „Орлов мост“, министър-председателя Бойко Борисов на 20 февруари 2013 година подава оставка. Президентът Плевналиев съставя служебно правителство и насрочва избори за 42 Народно събрание на 12 май 2013 година.
27 април 2013 година – след дълго боледуване почива председателя на ветераните-Български социалдемократи Лидия Анастасова.
12 май 2013 година – Избори за 42 Народно събрание. Българските социалдемократи са представени с един народен представител Георги Анастасов. Изборите преминават в атмосфера на напрежение и афери, като на 11 февруари, събота, в деня на размисъл е разкрита Костинбродската афера с намирането на хиляди бюлетини в печатницата в Костинброд. Остават съмнения, че те са били приготвени за мащабна фалшификация на изборите. Никой не печели мнозинство, ГЕРБ пак са първа политическа сила с най-много народни представители. Съставена е правителство на Пламен Орешарски, което разполага само със 120 гласа подкрепа в 42-ото Народно събрание.
14 юни 2013 година – Правителството на Пламен Орешарски предлага Делян Пеевски за ръководител на ДАНС(държавна агенция за национална сигурност) и Народното събрание го избира с гласовете на Коалиция за България и ДПС.
15 юни 2013 година – Започват многохилядни протести срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС в София срещу управлението на Пламен Орешарски, а Народното събрание е поставено в състояние на обсада и денонощна засилена полицейска охрана.
15 юни 2013 година – На заседанието на Националния комитет проведено в град Копривщица Иглика Иванова подава официална оставка като първи заместник-председател, член на Изпълнителното бюро, член на Националния комитет и заявява, че прекратява членството си в партия Български социалдемократи.. Оставката е приета и за първи заместник-председател е избрана Александра Христова, която е лидер на Социалдемократическото младежко сдружение „Д-р Петър Дертлиев“, член на Управителния съвет на фондация „Д-р Петър Дертлиев“ и Изпълнителен директор на фондация „Петър Анастасов“.
10 август 2013 година – БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ отбелязват с тържествен митинг под връх Бузлуджа, пред паметната плоча на основателите на Българските социалдемократи 120 години от приемането на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ за член на Социалистическия интернационал и 122 години от създаването на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. Поздравителни адреси до Българските социалдемократи по повод 120 годишнината от приемането на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ за пълноправен член на Социалистическия интернационал изпращат:
- Георги Папандреу – президент на Социалистическия интернационал;
- Сергей Станишев – президент на Партията на европейските
социалдемократи, ПЕС; - Луис Аяла – генерален секретар на Социалистическия интернационал.
11-12 ноември 2013 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Цариград(Истанбул). Българските социалдемократи са представени с делегация водена от Георги Анастасов и членове Светлина Йолчева – заместник-председател и Еленко Божков – заместник-председател. Светлина Йолчева произнася реч, в която отново обосновава необходимостта от социално-икономическа сигурност на всеки човек. Изпратена е с бурни аплодисменти и поздравена от множеството делегати на Социалистическия интернационал. На това заседание Светлина Йолчева е избрана за член на Етичната комисия на Социалистическия интернационал с 48 гласа „За“ срещу 4 гласа „За“ за конкурентната кандидатура от страна на БСП. След избора Светлина Йолчева е приветствана от почти всички делегати на Консултативния съвет на Социалистическия интернационал.
3 февруари 2014 година – за заместник-министър на правосъдието е назначен Георги Сандулов, заместник-председател на Българските социалдемократи. Същия ден по спешност постъпва във Военна болница с двустранна пневмония.
11 февруари 2014 година – след кратко боледуване, без да встъпи в длъжността си на заместник-министър на правосъдието, почива Георги Сандулов.
5 февруари 2014 година – за заместник-областен управител на Хасковска област е назначен Българският социалдемократ Йонко Гюдженов.
28 март 2014 година – революционно предложение на Георги Анастасов е прието от 42-то Народно събрание – слага се таван на лихвите(гпр) по потребителските кредити. Това се прави за първи път в Света. Червеният депутат Румен Гечев и няколко депутати от БСП гласуват против предложението на Георги Анастасов, което говори странно за хора, които твърдят, че са с леви убеждения и защитават интересите на бедните хора. С този Закон се ограничава възможността на така наречените фирми за „бързи кредити“ за вземат „кожодерски“ годишни лихви от по 1300 % .
3 април 2014 година – Българският социалдемократ Искрен Маринов е назначен за заместник-министър на правосъдието.
25 май 2014 година – избори за Европейски парламент. Кандидат на Българските социалдемократи в листата на Коалиция за България е Светлина Йолчева на 6 място. Коалиция за България получава гласовете на Българските социалдемократи само за 4 представители в Европейския парламент.
28 май 2014 година – Георги Анастасов подава оставка като президент и председател на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. За временно изпълняващ длъжността Президент на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ до редовния 50-ти конгрес на партията е избрана Светлина Йолчева, а за временно изпълняващ длъжността председател на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ е избрана Александра Христова.
23 юли 2014 година – Правителството на Пламен Орешарски подава оставка. Съставено е ново служебно правителство от президента Плевналиев и са насрочени избори за 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 година.
30 юни – 1 юли 2014 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Мексико сити, Мексико. Българските социалдемократи са представени от Светлина Йолчева, която произнася реч от трибуната на Социалистическия интернационал за преодоляване бедността в Света.
5 октомври 2014 година – избори за 43-то Народно събрание. Българските социалдемократи са представени с един Народен представител Георги Анастасов.
12-13 декември 2014 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, ООН, Женева, Швейцария. Българските социалдемократи са представени с делегация водена от Георги Анастасов и членове Светлина Йолчева и Силвия Николова. Светлина Йолчева произнася реч от трибуната на Социалистическия интернационал за преодоляване неравенството и гарантиране нормален живот на всеки човек в света .
6-7 юли 2015 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, ООН, Ню Йорк, САЩ. Българските социалдемократи са представени с делегация от Георги Анастасов и Светлина Йолчева, която произнася реч от трибуната на Социалистическия интернационал.
25 октомври – 1 ноември 2015 година – Местни избори. В град София градския комитет на БСП отказва да подпише договор за съвместно участие с Градската организация на Българските социалдемократи. Градската конференция на 10 септември 2015 година при проведено тайно гласуване на два тура е взето решение за участие в коалиция с партия АБВ и издига за кандидат за кмет на София Георги Кадиев. На проведените избори кандидата за кмет на коалицията е четвърти с 6 %, а кандидата за кмет на БСП е трети с 8 %. Българските социалдемократи са представени в Столичния общински съвет от Анета Григорова – член Изпълнителното бюро на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. В страната Българските социалдемократи правят отстъпление от завоюваните позиции – 37 хиляди гласа и спечелват 2 общински кмета – на Несебър(за трети пореден път) и на община Вятово, Русенска област.
27-28 ноември 2015 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, Луанда, Ангола. Българските социалдемократи са представени с делегация от Георги Анастасов и Светлина Йолчева. Предвидено е да говори Георги Анастасов, който е и председател на Комитета, но той се разболява и Светлина Йолчева произнася реч от трибуната на Социалистическия интернационал. По предложение на Българските социалдемократи, делегатите на Социалистическия интернационал одобряват създаването на Комитет за нормален доход на всеки жител на Земята, гарантиращ му:
- Дом
- Храна
- Облекло
- Здравеопазване
- Образование.
Речта на Георги Анастасов е отпечатана, размножена и раздадена на делегатите на Социалистическия интернационал.
1-2 юли 2016 година – Консултативен съвет на Социалистическия интернационал, ООН, Женева, Швейцария. Българските социалдемократи са представени с делегация от Георги Анастасов и Светлина Йолчева.
6 ноември 2016 година – Избори за Президент и Референдум за мажоритарни избори. На първия тур печели о.р. ген. Румен Радев срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, която е и председател на 43-ото Народно събрание, както е била и председател на 41-ото Народно събрание.. Румен Радев е издигнат от инициативен комитет, в който влиза и Георги Анастасов. Българските социалдемократи подкрепят Румен Радев за президент на Република БЪЛГАРИЯ. На референдума, без да се проведе разяснителна кампания от вредите за Българите, която ще им донесе мажоритарната система, 70 % от Българските избиратели подкрепят предложението на олигархичните кръгове в България за въвеждане на мажоритарна избирателна система и намаляване на партийната субсидия на 1.оо лев за всеки спечелен глас.
Българските социалдемократи заявяват, че ползата от въвеждането на мажоритарното гласуване и намаляването на субсидията на 1.оо лев за глас е единствено и само в полза на олигарсите, които с парите си ще решават, кой ще е народен представител и кой няма да е народен представител. Партиите без финанси няма да имат достъп до медиите.
Българските социалдемократи гласуват срещу мажоритарната система, защото те са за пропорционална избирателна система.
13 ноември 2016 година – Втори тур за избори за президент на Република България. На балотаж са о.з. ген. Румен Радев и Цецка Цачева.
За президент е избран: о.р. ген. Румен Радев
50-ти Юбилеен редовен конгрес – 19 ноември 2016 година – Стара Загора, зала „Загора“, хотел „Сити“.
За председател е избрана: Александра Йорданова Христова
Останалата част от историята на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ оставяме на Вас, скъпи млади и другите не до там млади Български социалдемократи, както и на новото ръководство, на новоизбрания председател и новоизбрания президент на партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ да продължите да я пишете.
НАПРЕД!
16 ноември 2016 година
СОФИЯ