История

ИСТОРИЯ

НА
ПАРТИЯ БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ

1. Поява на българската социалдемокрация

Появата и развитието на социалдемокрацията в България е свързано с редица вътрешни и външни причини. На първо място, след 1878 г., нашата страна, макар и с огромно закъснение, разчупва сковаващите рамки на османската феодално-бюрократична система и поема пътя на самостоятелното развитие. В политическата й система се утвърждава конституционната монархия, с разделение на властите, с гарантирани либерални права и свободи, макар че тяхното приложение не винаги е перфектно. В областта на икономиката ускорено протичат процесите на утвърждаване на частната собственост, на свободното предприемачество, на модернизацията на производството. Както и днес, така и в края на 19 век, България бърза да навакса пропуснатото, да догони напредналите европейски държави. Българската интелигенция се стреми да вземе най-новото в областта на управлението, и в областта на промишлеността, и в областта на политическите идеи.
Безспорно е, че най-новото в областта на политическите идеи през втората половина на 19 век е марксизмът, или социалдемократизмът. Плод на индустриалната епоха, марксизмът предлагаше едно универсално решение на проблемите на времето, едно бъдеще, премахващо мизерията, несправедливостта, социалното неравенство. А каква по-приемлива идея за една страна, изостанала със столетия. Именно това, дори и утопично бъдеще, заплени част от българската интелигенция, която посвети своя живот на разпространението и развитието на марксизма на българска почва, виждайки в него алтернатива на нерадостното настояще.
Десетилетия наред официалната историческа наука, като изхождаше от постановката „едно учение, една партия, един вожд”, изследваше и словославеше само онази част от българската социалдемокрация, обединена около Димитър Благоев. На забвение или обругаване бяха обречени всички, които по един или друг повод не са били съгласни с „най-големия марксист на Балканите”. В действителност, сложната обстановка в България, различната образованост, култура, познаване на марксизма и европейската действителност, още от самото начало породиха сред българските интелигенти различни виждания и концепции относно марксизма и неговото приложение в България.
Така например, появата на българската социалдемокрация до сега винаги се свързваше с името на Д. Благоев, въпреки че българските студенти в Женева първи издигнаха идеята за системно разпространяване на социалдемократическите идеи в България и за организирането на техните привърженици. Още в края на 1890 г., Слави Балабанов, лидерът на българските студенти социалдемократи в Женева, предлага един цялостен план за създаване на социалдемократическа партия в България. Създаването на тази партия той разглежда като процес, който трябва да премине през няколко етапа.
Първо: предварителен или подготвителен, който да разясни какво представляват социалдемократическите идеи и да привлече младежта и интелигенцията към тях.
Второ: теоретичен, период, през който да се изясни кой начин за действие е най-полезен и целесъобразен в конкретните български условия. С други думи изясняване на методите на борба, социалните сили, които ще бъдат обект на въздействие, и средствата за тяхното привличане. Точно тази задача Слави Балабанов счита за най-актуална в началото на 1891 г.
Трето: уточняване на основните идейни принципи, изработване на програма за действие, около която да се обединят привържениците на социалдемократическите идеи, което да доведе до създаване на работническа социалдемократическа партия в България. До тогава социалдемократите могат да се появяват в политиката чрез подкрепата на политически партии, които отстояват демократични принципи. Балабанов е убеден, че една социалдемократическа партия трябва да изразява и се бори за интересите на социалните сили, които стоят зад нея, а не в името на политически доктрини и абсурдни идеали.
Едновременно със Слави Балабанов и Никола Габровски се опитва да събере привържениците на социализма в България. Получил образование на Запад, присъствал на създаването на Втория интернационал, Габровски е убеден, че България ще се върти в европейската орбита и каквито изменения протичат там, такива ще има и у нас. Според него и на Запад, и на Изток, бъдещето е на социализма. В представите на Габровски социализмът ще бъде дело не само на работническата класа, както твърдят Маркс и Енгелс (и в което също убеден Слави Балабанов), а на всички „осиромашели”, на всички недоволни. Тяхното положение, според Габровски, може да бъде подобрено чрез намесата на държавата. В тази насока той вижда дейността на социалдемократическата партия – оказване на натиск върху държавните институции.
За разлика от Балабанов и Габровски, които виждат социалдемократизма в неговата естествена среда, Благоев се запознава с него в Русия – твърде изостанала по това време в икономическото си развитие. След като през 1885 г. той се завръща в България, до февруари 1891 г., Благоев застъпва тезата, че в България няма условия за разпространение на социалистическите идеи. Едва от април 1891 г. той дава една по-различна оценка на стопанското развитие на страната ни, от което извежда и нови политически идеи за бъдещото й развитие. Според Благоев в България протичат същите обществено-икономически процеси, както и в Западна Европа, обществото ни твърдо е поело пътя на капитализма, следователно българските социалдемократи трябва да започнат своята дейност със създаването на една политическа партия, която веднага да се включи в политическите борби. Политическата дейност не трябва да преследва временни и частични цели, а да е насочена към крайната цел на социализма премахването на частната собственост и обобществяването на средствата за производство.
Възгледите на женевци и тези на Габровски и на Благоев намират концентриран вид в програмите, които се подготвят за Бузлуджанския конгрес. Програмата на женевци носи названието „Проект за привременна програма на българските социалисти” и е съставена в началото на месец юли 1891 г. Д. Благоев и Н. Габровски изработват проект за програма още през април 1891 г., и с някои изменения го предлагат на Бузлуджа на 20 юли 1891 г. И двете програми се състоят от три части. Първата излага в най-сбита форма основните положения на марксизма. Втората прави преглед на състоянието и тенденциите на обществено-икономическото развитие България, а в третата се поставят конкретни задачи и се поставят политически и икономически искания.
Общотеоретичната част в първия и втория проект съвпада почти изцяло, и това е обяснимо, като се има предвид общата идейна основа. Във втората част се появяват различия при оценката на състоянието на социално-икономическото развитие на страната. Позицията, изразена в първия проект, изхожда от схващането, че процесът на развитие на капитализма у нас е още в началото. Според втория проект страната ни се намира под пълното влияние на капиталистическото производство. Тези различни констатации пораждат различия в задачите, поставени пред социалдемократите в България. Женевци се стремят към създаването на една чисто работническа организация, ориентирана към непосредствените икономически интереси на наемниците. Поради това те считат, че първоначално българските социалдемократи трябва да се насочат към синдикирането и организирането на работниците. Едва след като си създадат една стабилна социална база, те трябва да се включат в политическата борба, за да могат да разчитат на конкретни резултати.
Габровски и Благоев разчитат на една общодемократична програма, в която да залегнат искания към държавата. Такава програма, според тях, ще послужи както за пропагандно средство, така и за обединяването на по-широки социални слоеве около нея.
На самата бузлуджанска сбирка обаче е представен не цялостния проект на женевци, а редактиран от Сава Мутафов вариант. И, въпреки че се приема проектът на Габровски и Благоев, споровете за задачите и бъдещето на социалдемокрацията в България продължават.
Втората сбирка на българските социалдемократи през 1892 г. в Пловдив вместо обединение, ще доведе до тяхното първо официално разцепление.

2. Развитие на българската социалдемокрация от 1891 г. до 1990 г.

И след сбирката на Бузлуджа през 1891 г., различните виждания за начина, по който да бъде създадена българската социалдемократическа партия и за нейната предстояща дейност, продължават и се задълбочават. Предварително трябва да отбележим, че този естествен и съвсем логичен спор досегашната историческа наука бе решила по един необективен начин. Според нея тези, които поддържаха Д. Благоев, бяха определени като опортюнисти, икономисти, отстъпници от делото.
В действителност и търновци, и женевци (представени в България от севлиевската група) се стремят и целят създаването на социалдемократическата партия. Те обаче по различен начин оценяват обстановката в страната, социалните слоеве, сред които трябва да работят и да търсят подкрепа, етапите, през които трябва да мине създаването на партията.
Според търновци България е поела пътя на капиталистическото развитие и процесите, които се наблюдават в икономиката и обществото, както и перспективите пред тях, съвпадат напълно с тези в Западна Европа. И тъй като там вече съществуват силни социалдемократически партии, които участват активно в политическата борба и се стремят към непосредствено завземане нa властта, то в България задачите на българските социалдемократи трябва да бъдат същите. Те трябва открито да излязат с една политическа партия, която да обяви своите цели и да започне събирането на привърженици. Търновци поставят акцента върху факта, че в България има много недоволни от съществуващото положение и следователно готови да приемат идеята за едно коренно преобразуване на действителността. Както упорито повтаря Д. Благоев, целта на българските социалдемократи е да създадат една „партия на бъдещето”, за която няколко десетки съмишленици са напълно достатъчни.
Женевската група и нейните привърженици  също отчитат, че България е поела по общоевропейски друм. За разлика от търновци обаче, те поставят ударението не върху общите заключения на марксизма и общите черти с напредналите европейски държави, а върху националноспецифичните различия. Те реално преценяват, че икономическото развитие у нас се намира  в преходен етап, че  старите форми не изчезват  така  бързо  и новите форми не така бързо се създават, че капиталистическото производство не е намерило все още широко разпространение  в страната. Следователно и социалната структура  се намира все още в период на създаване и диференциация, а работническата  класа  е слаба, разпокъсана и неорганизирана. Привърженици на становището, че не благородството и величието на идеите правят едно  движение силно, а масите, които стоят зад него, женевци и севлиевци считат, че първоначално българските социалдемократи трябва да се заемат с тиха и систематична работа, литературна и организационна дейност, преди всичко сред работниците. И едва след като създадат една солидна организация, да излязат от нейно име с политически искания пред държавата т.е. да се явят като политическа партия. Тези български социалдемократи си дават сметка, че в  противен случай те ще представляват собствените си интереси, но не и интересите на определени социални слоеве, Ето защо, освен в пропагандата на социалистическите идеи, женевци виждат основната си дейност в организиране на малобройните работници в България на икономическа основа. Синдикатите според тях , трябва да играят двояка роля. На първо място, те трябва да защитават непосредствените интереси на трудещите се, свързани с работната заплата, условията на труд, продължителността на работния ден и т.н., но същевременно те трябва да образуват базата, върху която ще стъпи една бъдеща социалдемократическа партия. Накратко женевските социалдемократи и техните привърженици в България считат, че политическата борба  произтича, следва от борбата за защита на непосредствените икономически интереси на наемните работници.
Различията между привържениците на Д.Благоев и Н.Габровски, от една страна, и на женевските социалдемократи, от друга, водят до официалното разцепление между тях през 1892 г. на Пловдивския конгрес. Оформят се две социалдемократически организации. Едната, Българската социалдемократическа партия начело с  Д.Благоев и Н.Габровски, започва да издава в.”Работник”. Другата Българския социалдемократичен съюз начело със Сл.Балабанов, Кр.Раковски, С.Мутафов, К.Бозвелиев, Я.Сакъзов, започва да издава в.”Другар”.
На страниците на двата  органа започва  остра полемика. В.”Другар”
застъпва становището, че ако в една страна работниците не са успели да се организират за икономическа борба, то следователно те не биха били в състояние да се организират и за политическа. От своя страна в.”Работник” твърди, че икономическото организиране на работниците не може да бъде преобладаваща задача на българските социалдемократи, защото техните усилия трябва да бъдат насочени към завладяването на политическата власт, към непрестанното водене на политическа борба и даване на политическо възпитание на работниците пред крайната цел. С други думи, докато  съюзистите виждат синдикатите като отворени организации, в които могат да членуват всички работници и които да бъдат школа за възпитание на социалдемократически привърженици, то партистите считат, че работниците първо трябва да се превърнат в социалдемократи, и след това да се обединят в синдикати, които да преследват политически цели. Въпреки теоритичните различия, отсъствието на значително работнически маси  и малобройността на социалдомократическите дейци, дейността на двете организации се свежда до пропаганда на социалистическите идеи. Към края на 1893 г. започват преговори за обединение между двете организации. Голяма роля в тази посока изиграва и  Цюрихския конгрес на Втория  интернационал, който препоръчва на социалдемократите с еднакво внимание да се отнасят както към икономическата, така и към политическата борба на работниците. В този смисъл постигнатото на  10 февруари 1894 г.  Съглашение за обединяване на БСДП и БСДС и създаване на БРСДП не може да се разглежда като „капитулация” на съюзистите, а като приемане  от българските социалдемократи на равнопоставеността и еднаквото значение, което икономическата и политическата борба имат в практическата дейност на  социалдемокрацията.
След  Съглашението партията на българските социалдемократи успява да разшири своето влияние и позиции. В парламентарните избори през септември 1894 г. двама нейни представители  Янко Сакъзов и Никола Габровски са избрани за депутати. Едновременно с това се разгръща социалдемократическата пропаганда – издават се редица преводни брошури , нараства броят на централните и местни социалдемократически вестници.
Именно местните печатни органи на БРСДП стават нова дискусия в социалдемократическите среди. Този път спорът е между бившите съмишленици Никола Габровски и Димитър Благоев. Първоначално Габровски и Благоев са единни, че БСДП трябва да бъде партия не само на настоящите, но и на бъдещите „работници” – разоряващите се занаячии, селяни и др. ,т.е. партия на недоволните. От тези позиции през 1895 г. Габровски започва да издава в.”Освобождение”, който цели да привлече селяните и дребните собственици към партията. Срещу тези негови позиции вече се обявява Д.Благоев, който настоява БРСДП да се изгражда като чисто работническа организация , / впрочем това бе позицията на женевци и БСДП от самото начало/. Позициите на Благоев са подкрепени и от Янко Сакъзов.  Петият конгрес на БРСДП  /1898 г./ декларира, че партийната дейност трябва да се насочи изцяло в работническите среди.
Спорът между Габровски и Благоев представлява само една прелюдия към големия спор за ролята, мястото  и бъдещето на социалдемокрацията в българския обществен и политически живот, който ще избухне през 1900 г.

3. Разцеплението   на  БРСДП   през   1903 г.

В  историята на българската  социалдемокрация разцеплението през 1903 г. е безспорно едно от най-важните събития. Досега историческата наука  го определяше като „очистване” на раволюционно-марксисткото крило от „заразата”  на опортюнизма. Българските широки социалисти бяха отъждествявани с ревизионизма, представяне като  плагиати на Бернщайн и отстъпници от марксизма. Времето като най-мъдър съдник, показа кои идеи бяха съзвучни с прогреса  и цивилизацията дали тези на Бернщайн и Янко Сакъзов, или идеите на Димитър Благоев и на  Ленин.
Но ще бъде много неточно , ако отъждествим нашите широки социалисти с ревизионизма на Бернщайн. Широкият социализъм има своите корени  и основания в българските условия  от края на  XIX  век и началото на  XX век и именно тук трябва да търсим причините за противоречията  в българската социалдемокрация, и в крайна сметка за  разцеплението през 1903 г.
Поредният конфликт в българската  социалдемокрация  избухва през  1900 г., когато Янко Сакъзов започва да издава  сп. „Общо дело”. В него той излага идеи  и становища, които не съвпадат с тези на Д.Благоев и неговите привърженици. Започналият идеен спор ясно показва, че става дума не за дребни противоречия, а за политическо мислене и  политическо поведение, за различно виждане на мястото, задачите и перспективите пред българската социалдемокрация.Разбира се, тези различия не са нови. Но докато в началото те имат по-скоро априорен характер, то тогава, близо десет години след  организираното  съществуване на българската  социалдемокрация, натрупаният й положителен и отрицателен опит изисква една преоценка на миналото и ясно очертаване на задачите в бъдеще.
Групата около  Д.Благоев, Гаврил Георгиев, Г.Кирков, Тодор Петров и др., вижда в марксизма едно общовалидно учение, дало отговор на всички въпроси, начертало най-вярно насоките на развитие на света  и на България в частност. Оттук, според тях, всички марксисти по един и същ начин трябва да оценяват, схващат и разбират условията на обществения живот. Изработили едно собствено догматично и схематично  отношение към марксизма, те се опитват да го наложат като задължително в цялата партия. Според тях  главната задача на  българската социалдемократическа партия трябва да бъде подготовката за бъдещото  социалистическо преобразуване, и  следователно на пролетариата за неговото извършване. Всички други текущи политически задачи, както и всички останали социални слоеве не трябва да бъдат обект на внимание от страна на  социалдемократическата  партия , понеже те я спъват, пречат й да извършва основната си задача.
Обявили за основен принцип на политическо поведение принципът „класа срещу класа „, т.нар. тесни социалисти виждат само в  социалдемократическата  партия и в работническата класа носители на демокрацията, считат всички останали обществени слоеве за реакционни  и отричат възможността за каквито и да са компромиси или сътрудничество помежду им.
В крайна сметка тесните социалисти свеждат социалдемократическата дейност  до една постоянна критика на съществуващите политически и обществени отношения и до пропаганда на социалистическите идеи.
Тази политика  на тесните  социалисти заплашва  да превърне  социалдемократическата партия в секта, откъсната от реалностите на времето и от проблемите на обществото. Именно срещу тази перспектива  се обявяват Янко Сакъзов и и неговите привърженици Димитър Димитров, Петър Джиров, Кръстю Пастухов и др.
Трябва да се отбележи, че редица от своите идеи  Янко Сакъзов формулира много преди да станат известни ревизионистичните  виждания на Бернщайн. Но важен в случая не е въпросът дали Янко Сакъзов и т.нар.широки социалисти са взаимствали някои идеи от  Бернщайн , а доколко техните идеи  отговарят и отразяват особеностите на българското развитие.
На първо място широките социалисти си дават сметка, че независимо от марксовата постановка за двата фактора, които определят  общественото развитие буржоазията и пролетариатът, в България съществуват  и играят важна роля  дребните производители, земеделците, занаятчиите и т.н. На второ място , те реално  отчитат, че непосредствената задача пред  българското общество и пред БРСДП не е премахването на капитализма и замяната му със социализъм, а утвърждаването на  демокрацията. За тях пътят към социализма, както пише  един от най-талантливите прадставители на  социалдемокрацията у нас Димитър Димитров, трябва да мине през демокрацията.
Това са двата ключови момента, които определят както политическата философия, така и политическото поведение  на широките социалисти у нас. Тези  виждания сочат едно действително „широко” схващане на марксизма  не като застинало, веднъж завинаги дадено абсолютно вярно учение, а като една променяща се, подлежаща на развитие теория. Това е едно огромно  интелектуално завоевание на широкия социализъм и неговото значение ще стане по-ясно , ако се има предвид, че близо един век и тоталният крах на комунизма бяха необходими на неговите опоненти, за да проумеят /ако въобще са успели/ тази истина.
Тръгвайки от горните съображения, широките социалисти се противопоставят на пропагандисткия подход на тесните социалисти. Според широките социалисти социалдемократическата партия трябва да се занимава с пропаганда на социалистическите идеи, но тя не бива да се ограничава само с това.Социалдемократическата партия трябва активно да участва в политическия живот и именно в него да  докаже правотата на своите идеи. Промяната на съществуващия ред, разширяването и укрепването на гражданските права и свободи, подобряването на  условията на труд трябва да бъдат също области на социалдемократическото действие. Както отчитат неразвитостта на социалдемократическите  условия, засилването на личния режим на цар Фердинанд,нарушаването на Търновската конституция, преобладаването на лични интереси над обществените в политическото управление, широките социалисти стигат до извода, че политическия живот у нас е спрял на кръстопътя между реакцията и демокрацията. В този смисъл установяването на траен икономически и  конституционен ред, отхвърлянето на реакцията и утвърждаването на демокрацията трябва да бъде приоритетна задача на социалдемократическата партия. Тя не бива да изчаква привличането на всички работници на своя страна, превръщането си във водеща политическа сила, както препоръчват тесните социалисти, за да се заеме с промените в обществото, а да действува още в настоящия момент.Защото както отбелязва Янко Сакъзов, демокрацията има надпартиен и надкласов характер. Тя цели участието на всички в управлението за благото на всички. Следователно демокрацията не е монопол само на една демократическа партия или на един социален слой. Затова Янко Сакъзов обосновава идеята за „общото дело” на всички социални слоеве, политически партии и личности, заинтересувани от бързото икономическо и от демократичното политическо развитие на страната, за съвместна дейност на работниците, селяните, занаятчиите и напредничавите индустриалци в името на върховния национален интерес.
Това е една принципно нова, оригинална концепция за развитието на социалдемокрацията в конкретните икономически и политически условия на България. Без да копира ревизионизма и реформизма на западноевропейските социалдемократически партии, широкият социализъм успява още в началото на  ХХ век да скъса с догматизма и схоластиката, с вярата в предопределянето на общественото развитие и да издигне постигането на демокрацията като основна цел на политическото действие. И докато тесните социалисти считат, че едва след като те вземат властта  ще се установи истинска демокрация,широките, както пише Янко Сакъзов, намират, че „ хиляди пъти е повече разумно да се работи всекидневно и във всички области на живота за усилването на демокрацията и отслабването на реакцията, отколкото да се дрънка едно и също и да се тъпче на едно и също място”.
Съжителството на тези две политически философии бе невъзможно в рамките на една политическа формация. Затова и разцеплението на БРСДП през 1903 г. бе едно логично и закономерно явление.

4. Българската Социалдемокрация от 1903 до 1918 година

Периодът в българската история от 1903 до 1918 г. е белязян с величие и катастрофи. До началото на войните България отбелязва невиждани за Балканите темпове на стопанско развитие, което й дава възможност да предприеме стъпки за решаването на най-болезнения в следосвобожденското ни развитие проблем – националния. Едновременно с това в политическия живот все повече укрепва личния режим на Фердинанд, който ограничава и пренебрегва демократичните принципи на Търновската конституция.
Именно в тази обстановка действа БРСДП /ш.с./, която е изправена пред тежката задача да защити своите идейни принципи, да се укрепи в организационно отношение и докаже чрез практиката правотата на избрания път.
Като вземат предвид основните социалдемократически принципи и ценности, широките социалисти поставят в основата на своето политическо действие няколко основни принципи.
На първо място освободеността от доктринални и идеологически схеми и даване предимство на конкретното прагматично действие.
На второ място борбата за демократично развитие и управление, като абсолютно необходимо условие за развитието на цялото общество и като път за реализиране на социализма. Още в началото на нашия век българските социалисти отхвърлят насилието, диктатурата, революцията като средства за достигане на едно по-свободно и справедливо общество. Те категорично отхвърлят тесногръдното и ограничено революционно отрицание на настоящето в името на бъдещето и предлагат еволюционисткото гледище за постоянно, но сигурно и трайно преобразуване на старото в ново.
На трето място съчетаване на действията в защита на трудещите се, подтиснатите, онеоправданите с действия, допринасящи и съдействащи за общото социално развитие, за цялостния прогрес на обществото. Този изключително важен принцип е формулиран още на първия партиен конгрес след разцеплението, в резолюцията на който е посочено, че БРСДП е партия преди всичко на работниците и се грижи преди всичко за тяхното организиране и борба, но тя трябва да бъде и партия на социалното развитие и общокултурните интереси.”Впрочем, четем в партийните резолюции” тук няма никакво противоречие или двойственост” общокултурните интереси съвпадат винаги с добре разбраните интереси на работническата класа, социалното развитие води несъмнено към социализма. …”.
На четвърто място широките социалисти поставят общонационалните интереси и цели над тяснопартийните и тяснокласовите.Патриотизмът,а не безотечествения интернационализъм става основа на тяхното политическо действие.
Изхождайки от тези принципи БРСДП активно се включва в политическия живот на страната. Срещу антидемократичните домогвания на двореца и настъплението на правителството на Народнолибералната партия срещу правата и свободите на гражданите, Янко Сакъзов  издига идеята да се предизвика широко народно движение, в което да се включат всички опозиционни партии. Тази идея на Сакъзов намира реализация в създадения през 1907 г. „ Патриотичен блок”, съвместно с Народната Прогресивнолибералната и Демократическата партии. Щироките социалисти предлагат обща платформа на блока, включваща искания за държавна закрила на работниците, реформиране на държавните служби и избирателна система, премахване на реакционните закони и др. Тази платформа обаче не е приета от другите  партии, а след като княз Фердинанд възлага на Демократическата партия да се състави нов кабинет, „Патриотичният блок” се разпада.
Отдаващи решаващо значение на парламента и парламентарната борба, широките социалисти активно участват в проведените през 1908 г. избори за ХIV OHC. Те издигат програма с искания  за 8-часов работен ден,  36-часова седмична почивка, забрана на детския и нощния женски труд, задължителна държавна застраховка и отговорност на работодателите в случай на злополука. Наред с това БРСДП/ш.с./ се обявява против реакционните закони, за пропорционална избирателна система, въвеждане на прогресивноподходен данък и т.н. Характерът на тогавашната избирателна система попречва на широките социалисти да спечелят депутатски мандати.
Широките принципи на политическо действие, активното обществено присъствие, нарасналото влияние в различни социални групи привличат в БРСДП /ш.с./ редица дейци, разочаровани от догматизма и сектантството на тесните социалисти. След неуспешен опит да демократизира партията, изгонените от Д.Благоев Р.Аврамов, Г.Бакалов и Н.Харлаков формират социалдемократически съюз „Пролетарий”. Първоначално този съюз се опитва да прокара една междинна линия на поведение между тесните и широките социалисти, но постепенно позициите на пролетарците и широките се сближават все повече, за да се стигне до обединение през м.ноември 1908 г. От тогава БРСДП /ш.с./ започва да се нарича БРСДП /обединена/. Скоро след това в БРСДП /о/ се включват и новите изгнанници на тесните социалисти, т.н. прогресисти. По този начин обединената социалдемократическа партия увеличава своя състав и влияние. Тя с голяма настойчивост и активност повежда борба за демократични реформи, крайно необходими във връзка с намеренията на новото правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии да измени Търновската конституция, засилвайки правомощията на монарха. В проведените през м.юни 1911 г. избори за Велико народно събрание БРСДП /о/ успява да постигне споразумение с БЗНС на местна почва и да спечели пет мандата. Във ВНС, съвместно с радикалите и земеделците, обединените социалдемократи се обявяват против изменението на чл.17 от Търновската конституция, което би дало право на монарха да сключи външни договори без знанието и одобрението на Народното събрание. Опозицията обаче не успява да наложи своите виждания.
В изборите за XV ОНС /септември 1911 г./ БРСДП /о/ се опитва  да развие дейност, която в най-голяма степен да отговаря на нуждите на обикновените хора
През този период партията установява трайно влияние в професионалните съюзи, придържайки се към принципа за неутралитет на профсъюзната дейност. Особено силни са нейните позиции в профсъюзите на железничарите, учителите, телеграфопощенците и др. Широките социалисти, освен в Свободния синдикален съюз, имат водещи позиции в Българския учителски съюз, Българския железничарски съюз, Съюза на съюзите и т.н. БРСДП /о/ разгръща и огромна кооперативна дейност. Под нейно влияние са редица потребители и производителни кооперации в Казанлък, София, Ямбол, Хасково и др.
Междувременно страната ни навлиза в тежък период на изпитания. След като се изчерпват всички възможни средства за гарантиране на човешките права и свободи на българите в Македония и Тракия, България се ориентира  към война с османска Турция. Широките социалисти винаги с внимание следят съдбата на българите в тези области. Те винаги се опитват да помогнат с всички възможни средства, едно от които е ангажирането на международната социалдемокрация за справедлива българска кауза. Трябва да отбележим, че политиката на широките социалисти по националния въпрос е динамична, променяща се, но винаги национална и патриотична, винаги от позициите на демокрацията и социалния прогрес.
Първоначално широките социалисти считат, че войната не е необходима като средство за решаване на националния въпрос, че това може да стане по пътя на реформите с активната намеса на демократична Европа. На утопичните виждания на тесните социалисти за Балканска федерация, те противопоставят идеята за една конфедерация. Обявяването на Балканската война, посрещната с небивал ентусиазъм от целия народ, нарежда и БРСДП /о/ в редиците на истинските патриоти. По това време Янко Сакъзов пише:” Но веднъж войната започнала, веднъж в нея ангажирани всички сили на нацията, на нейното настояще и бъдеще, войната става национална, народна, нейното доизкарване на добър край става дело общонародно.” Коренно противоположно е отношението към втората балканска война, определена като престъпление против отечествените интереси.
Реалистичната политика на БРСДП /о/ намира отражение и в резултатите от изборите за  XVI ОНС / ноември 1913 г./, когато тя печели съответно 13 и 11 депутатски мандата. В народното събрание представителите на обединената партия се обявяват против въвличането на България в Първата световна война и се въздържат при гласуването на  военните кредити.
През целия период на войната БРСДП /о/ остава вярна на идеите и ценностите на Втория интернационал. Тя подкрепя реализма на неговите ръководители срещу авантюризма и безразсъдството на крайната левица. Един конфликт, който ще избухне с голяма сила в края на войната.
5. Българската социалдемокрация в  периода 1918 1934 г.
1918 година е поредната фатална година в българската история. Отново националният блян е разбит, надеждата за обединението на разпокъсаното отечество като че ли пропада завинаги. Изтощена от участието в три войни, страната е разкъсвана от стопански и политически трудности, заплашвана с жестока разправа от страна на съседите и Великите сили победителки.
В тази обстановка повече от всякога е необходима една широка коалиция, която да успокои страстите и да изведе страната от разрушителната криза. В този отговорен момент БРСДП /о/ отново дава приоритет на общонационалните интереси, на реда и конституционалните права и свободи. В създалата се критична ситуация след Войнишкото възстание, абдикацията на цар Фердинанд и окупацията на страната от съглашенските войски, БРСДП /о/ не се поколбава да поеме своя дял от отговорността за бъдещето на България.
На 17 октомври 1918 г. Янко Сакъзов влиза в коалиционния кабинет на Александър Малинов, съставен от представители на Демократическата партия, Народната партия, Радикалната партия и БЗНС. Поемайки поста на министър на търговията, промишлеността и труда, Янко Сакъзов опитва на дело да осъществи една политика в интерес на широки социални слоеве.
През този период социалдемократите предлагат цялостна платформа за следвоенното развитие на страната, която защитават чрез своето участие в кабинета на Теодор Теодоров / съставен на 20 ноември 1918 г./. В него освен Янко Сакъзов, влиза и д-р Петър Джидров като министър на правосъдието / по-късно заменен от Кръстьо Пастухов като министър на вътрешните работи/ факт, който несъмнено паказва нарастналото влияние на социалдемократическата партия.
Участието на социалдемократическата партия в управлението на страната е и реализация на възприетата от повече от десетилетия теза, че преходът от капитализъм към социализъм не може да стане по пътя на стихийните и насилнически действия, а само чрез постепенните социални преобразувания, по пътя на реформите и парламентаризма. Тези идеи социалдемократите се стремят да реализират в политическата си практика. С тяхното активно участие в Народното събрание се приема  Закон за осигуряване на работниците и служителите в случай на болест и злополука, Закон за подпомагане на рудничарите, Закон за данък върху военновременните печалби и отнемане в полза на държавата на незаконно придобитите имоти законодателни актове с определена социална насоченост. С указ от 24 юни 1919 г., министърът на търговията, промишлеността и труда Янко Сакъзов въвежда осемчасов работен ден, което представлява огромно завоевание на работниците в България.
Активната социална политика на БРСДП /о/  дава своите резултати.По време на парламентарните избори от 17 август 1919 г. социалдемократическата партия става трета  политическа сила в страната. В тези избори тя печели 84 хил.гласа и 38 депутатски мандата. Въпреки че социалдемократите не влизат в коалиционното правителство на земеделци, народняци и прогресивнолиберали, те най-активно участват в работата на Народното събрание. Последното приема техния законопроект за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа, както и законопроекта за гарантиране свободата на събранията.
Едновременно с парламентарната си активност социалдемократите подкрепят всички справедливи социални движения и вълнения. Те поддържат протестите на железничарите и телеграфопощенските служители срещу несправедливите действия на правителството, както и общата транспортна стачка, избухнала в края на 1919 г. и продължила до 19 февруари 1920 г.
След неуспеха на транспортната стачка, министърпредседателят Александър Стамболийски разтуря Народното събрание и провежда нови избори, за да осигури самостоятелно управление на Земеделския  съюз. В тези парламентарни избори социалдемократическата партия успява да спечели девет депутатски места. Независимо от това, че земеделското правителство се стреми да провежда широкообхватна реформаторска политика, самостоятелното управление на БЗНС е свързано с потъпкване на редица демократични права и свободи. Постепенно срещу него се обявява както интелигенцията, така и всички опозиционни партии. В тази обстановка на 9 юни 1923 г. се извършва държавен преврат, който сваля земеделците от власт.
В състава на новото правителство участват всички традиционни политически партии, с изключение на БКП. В този най-широк коалиционен кабинет в историята на България влиза и член на БРСДП /о/ Димо Казасов, въпреки че за това той не е получил пълномощия от партията. Ръководството на БРСДП /о/ първоначално не осъжда участието на Казасов в правителството, разчитайки че то ще води една ниска демократична политика. БРСДП /о/ обаче отказва да се включи в създадения на 10 август 1923 г. Демократически сговор от представители на Демократическата партия, Радикална партия, Обединената народнопрогресивна партия и Народния сговор. Израз на стремежа към независимо политическо поведение е и противопоставянето на БРСДП на опитите на БКП да я включи в авантюристичния план за подготовка на въоръжено въстание срещу правителството.
Надеждите на социалдемократическата партия за установяване на трайно демократично управление обаче остават отново излъгани.Страната е разкъсвана между авторитаризма и комунизма. През февруари 1924г. социалдемократите изтеглят своя представител от правителството и се обявяват против неговата репресивна политика. БРСДП /о/ осъжда остро Закона за защита на държавата като антидемократичен и се обявява за политическа амнистия и защита на трудещите се.
Участието на представител на социалдемократическата партия в правителството на Александър Цанков,както и позицията на партията в последните години, предизвикват остра дискусия в социалдемократическите редове. На извънредния конгрес на партията, проведена през март 1926 г. се оформят няколко групировки. Едната е на мнозиството от Централния комитет на партията Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев. Те поддържат позицията за независимо политическо действие. Втората линия е представена от Асен Цанков /брат на Александър Цанков/, Димо Казасов и д-р Петър Джидров, и застъпва становището за необходимостта от отказване на политическа подкрепа на правителството. Оформя се и трета групировка, която се стреми да намери равновесието между мненията на първите две. Тази политика на компромис е поддържана от Константин Бозвелиев и Янко Сакъзов. Надделява позицията на мнозинството на Централния комитет; конгресът потвърждава изключването на Асен Цанков / станало още през 1925 г./, изключва и Димо Казасов и осъжда дейността на някои свои депутати, между които и д-р Петър Джидров. През юли 1926 г. д-р Джидров е изключен от социалдемократическата партия.
От изключените от социалдемократическата партия дейци, както и някои местни социалдемократически организации, недоволни от политиката на партията, през октомври 1926 г. се създава Федерация на работническите социалистически организации и групи в България, или т.нар. Социалистическа федерация.
Въпреки демократичните промени, осъществени от правителството на Андрея Ляпчев / дошло на власт в началото на 1926 г./, едва през 1931 г. страната се връща към традициите на парламентарната демокрация. В парламентарните избори същата година победа печели т.нар. Народен блок, съставен от Демократическата партия, БЗНС „Врабча 1”, БЗНС „Стара Загора” на  Димитър Драгиев, Радикалната партия на Стоян Костурков и Националнолибералната партия начело с Г.Петров. В тези избори социалдемократическата партия участва самостоятелно и печели 25 хиляди гласа и пет депутатски места. Независимо, че си дава сметка за големите икономически и социалнополитически трудности, наследени от управлението на Народния блок,БРСДП настоява за решителни мерки за слагане на ред в производството, размяната и потреблението, за създаване на основите на едно проспериращо общество.
Вътре в Партията продължават да съществуват различни идейни позиции. Периодично се появяват привърженици на сътрудничеството с комунистите и премахването на класовата борба и на диктатурата на пролетариата като ръководни принципи на партията. Парламентарно-реформисткото ръководство успява да парира тези опити. Важен успех за БРСДП е обединението със Социалистическата Феоерация, което се извършва през 1932 г., и с което се слага край на разцеплението сред социалдемократите.
Промените в международната обстановка, станали с идването на фашизма на власт в Германия и превратът, извършен на 19 май 1934 г. у нас, поставят БРСДП в нова политическа ситуация и я изправят пред необходимостта от нови политически решения.

6. Българската социалдемокрация в годините 1934 1948

На 19 май 1934 г. Политическият кръг „Звено”, Военният съюз и армията извършват военен преврат. Свалено е правителството на Народния блок и е съставено ново правителство, начело с Кимон Георгиев / един от извършителите на деветоюнския преврат от 1923 г. и на преврата от 9 септември 1944 г./. Новото правителство се обявява за надпартийна власт, отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии в страната.
БРСДП е единствената партия, която веднага и открито се обявява против извършения преврат. Тя определя правителството и Кимон Георгиев като „ военна диктатура” и декларира намерението да продължи борбата за демокрация. По повод закона за разтуряне на политическите партии, ръководството на социалдемократическата партия излиза с „ Публичен протест”, подписан от Кръстю Пастухов, Григор Чешмеджиев, Коста Лулчев и Димитър Нейков, в който царят е призован да смени превратаджийското и диктаторско правителство.Централният  комитет на социалдемократическата партия решава да се влезе във връзка с партиите, които стоят на конституционна основа, и да се предприемат общи действия.
БРСДП прави всичко възможно да запази своите кадри, назначавайки ги в Съюза на популярните банки, Потребителната кооперация „Напред”, Чиновническото застрахователно дружество и други организации, които се намират под нейно ръководство.Чрез Атанас Москов, бивш секретар на ССМ и студент в Брюксел, социалдемократическата партия установява връзка със синдикален интернационал и със Социалистическия Интернационал на младежта.
Правителствата, последвали това на Кимон Георгиев, способствуват за утвърждаването на личността на монарха в управлението на страната, без да изменят режима, установен с деветнадесетомайския преврат. На 3 февруари 1935 г. Кр.Пастухов изпраща Открито писмо до министър-председателя ген. Пенчо Златев, до царя и до политическите дейци в страната. В него той излага платформата на БРСДП за нормализиране на положението в страната, която,  включва възстановяване на Търновската конституция, замяна на авторитарната власт с авторитетно и компетентно правителство, свободни избори, премахване на цензурата, политически и социални преобразуувания и т.н. Това дейстивие на Кр. Пастухов обаче става причина за интернирането му на остров „ Света Анастасия”.
Междувременно под влиянието на вътрешната и международна обстановка, сред част от дейците на социалдемократическата партия, и особено на ССМ, се засилват настроенията за съвместна дейност с комунистите. На 25 юни 1935 г. ЦК на ССМ сключва споразумение  с ЦК на БКМС за съвместна борба против фашизма и войната. ССМ се присъединява и към единния фронт на БКМС, РМС, ЗМС „Врабча” и „Пладне”. Важен фактор в това отношение е проведеният през 1935 г. VII конгрес на Коминтерна, който насочва комунистическите партии към създаването на единни работнически и народни фронтове срещу настъплението на фашизма и войната.
БРСДП поддържа активни връзки с опозиционните на режима политически дейци. През май 1936 г. социалдемократическата партия в лицето на Кр.Пастухов, съвместно с БЗНС „Врабча 1”, Демократическия сговор на Ляпчев, Националлибералната партия и крилото на Радикалната партия на проф. Генов, образуват т.нар. „петорка”. Тази опозиционна концентрация прокламира за своя цел възстановяването на Търновската конституция.
На 16 юли 1936 г. Д.Нейков, Григор Чешмеджиев и Коста  Лулчев подписват споразумение с ЦК на БРП за съвместно изграждане на единен фронт. Основното искане отново е възстановяването на Търновската конституция. Последва споразумение и по профсъюзна линия. Въпреки че БРСДП се обявява за сътрудничество на всички демократични сили, в ръководството на партията съществуват противоречия относно ръководните позиции в бъдещия народен фронт. Част от дейците на социалдемократическата партия виждат такава ръководна сила в лицето на „ петорката”, докато други възприемат като такава един съюз между БРП, БЗНС и БРСДП.
На практика обаче, както левицата и десницата вътре в социалдемократическата партия, така и левицата и десницата сред оопозисионните политически сили си взаимодействат в общия стремеж към демократизация на страната. Представителите на „ петорката” и на БРП участват заедно в изграждането на конституционни комитети, които събират подписи под „ Всенародно искане до царя” за възстановяване на конституцията.
В края на 1936 г., през декември, РП е приета в състава на „ петорката”. В навечерието на общинските избори през 1937 г., към коалицията се присъединяват представителите на БЗНС „Пладне” и Демократическата партия на Александър Малинов. „Осморката”, или „Демократическото обединение”, приема обща платформа за парламентарните избори през 1938 г. В тях „осморката” печели 63 от общо 160 депутатски места, а представителите на БРСДП са осем души, между които д-р Атанас Москов, Кр.Пастухов, Д.Нейков и др. В Народното събрание депутатите социалдемократи предлагат редица законопроекти, правят изложения и питания, целящи защитата на интересите на трудещите се, протестират против цензурата, против разпространяването на фашистката идеология и пр.
Пактът между Рибентроп и Молотов, подписан на 23 август 1939 г., фактически слага началото на Втората световна война. Оценката на този акт изостря противоречията както вътре в социалдемократическата партия, така и между социалдемократите и комунистите. Докато Кр.Пастухов оценява започналата на 1 септември 1939 г. война като двубой между демокрацията и фашизма и застава на страната на Англия и Франция, Комунистическата партия, под диктовката на Коминтерна, обявява за виновник за войната западните демокрации в лицето на Англия и Франция. Тази позиция на Комунистическата партия, определяна изцяло от чужди и външни за развитието на страната фактори, минира сътрудничеството на опозиционните партии в проведените в края на 1939 г. и началото на 1949 г. парламентарни избори. В тях правителството печели 140 от общо 160 депутатски места.
Промяната в политическата ситуация след 22 юни 1941 г., води до промяна в политиката на Комунистическата партия. Пак по заповед на Москва тя се отказва от високомерното си поведение от 1939/1940 г. и отново предлага  изграждането на общ Отечествен фронт срещу фашизма. Част от социалдемократическите дейци прозират, че зад общодемократическите искания, издигнати от Георги Димитров на 17 юли 1942 г., се крие стремеж към утвърждаване на ръководни позиции на Комунистическата партия в антифашистката борба, и установяване в страната на един режим от съветски тип, и отказват сътрудничество с комунистите. Левицата в партията обаче все по-активно работи с тях, възприемайки комунистическите оценки и лозунги. В създадения през лятото на 1943 г. Национален комитет на ОФ, наред с представителите на БРП, на БЗНС”Пладне”, на ПК”Звено” и независимите интелектуалци, участва и представител на БРСДП  Гр.Чешмеджиев.
През лятото на 1944 г. необходимостта от коренна промяна във външнополитическата ориентация и от смяна на правителството става очевидна за всички. Очертават се няколко възможности за политическа промяна: властта да бъде поета от англофренски ориентираните политически дейци, от представителите на Отечествения фронт, или пък да се създаде едно широко коалиционно правителство от всички опозиционни сили. Последният вариант не успява да се реализира, поради амбициитена ОФ за самостоятелно управление и ориентацията му към насилническо завладяване на властта.
При тези обстоятелства се формира правителството на земеделския деец Константин Муравиев / 2.IX.1944 г./, което включва представители на антифашистката буржоазна опозиция. Националната конференция на БРСДП, проведена на 1 септември 1944 г., в която връх вземат левите, отечествено-фронтовски дейци, налага решението партията да не участва в правителството на Муравиев.
На 9 септември 1944 г. в България е извършен поредният държавен преврат, водеща роля в който играе Кимон Георгиев /ПК”Звено”/. Той застава на чело на нов кабинет, съставен от 4 комунисти, 4 земеделци от БЗНС „Пладне”, 4 звенари, 2 социалдемократи /Димитър Нейков и Григор Шешмеджиев/ и 2 безпартийни интелектуалци. Голяма част от социалдемократическите дейци между които Кр.Пастухов и д-р Атанас Москов, се отнасят с недоверие към новото правителство и участието на социалдемократи в него. Те се опасяват, че останалите политически сили в ОФ ще служат само за параван, който да прикрива истинските намерения на комунистите и Сталин.
Съвсем скоро тези опасения се оправдават. Комунистите по всякакъв начин се опитват да елиминират двете силни политически партии БРСДП и БЗНС „Н.Петков”, като симулират и провокират вътрешните им разногласия и разцепление. В тези си действия те активно са подпомагани от левите крила вътре в партиите. Още през януари 1945 г., ЦК на БРСДП, доминиран от Д.Нейков, Димитър Братанов и Здравко Митовски, изключва от състава на ЦК. Кр.Пастухов и д-р Георги Ялъмов, и налага курс към най-тясно сътрудничество с БРП /к/.
Следващата стъпка в това отношение е отстраняването на Коста Лулчев от поста главен секретар на  БРСДП и заемането му от Д.Нейков през май 1945 г.
Едновременно с това в БРСДП върви процес на отразяване и противопоставяне на насилието и произвола на комунистите. Този процес обхваща даже част от най-активните привърженици на ОФ, какъвто е Григор Чешмеджиев. Именно с цел да се спре обезличаването на партията и превръщането й в маша на комунистите, част от депутатите на социалдемократическата партия Кр.Пастухов, К.Лулчев и др. свикват на 10 юни 1945 г. конгрес на партията. Той решава партията отново да се нарече обединена, за разлика от казионната социалдемократичуеска партия и избира нов Централен комитет, в който влизат Кр.Пастухов, Гр.Чешмеджиев, д-р Атанас Москов, К.Лулчев и др. Орган на партията става вестник „Свободен народ”.

На 5-7 август 1945 г. се провежда и конгрес на левицата на БРСДП, който поставя в пълна идейна и политическа зависимост от БРП/к/.
БРСДП/о/ заедно с БЗНС „Никола Петков” създава общ опозиционен блок срещу ОФ. Двете партии участват като опозиция в изборите на XXVI ОНС през ноември 1945 г. и в референдума за премахване на монархията през септември 1946 г., като в последния случай застават на републикански позиции.
Въпреки тежките репресии срещу опозицията, БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков” участват в изборите за ВНС през октомври 1946 г. и успяват да спечелят 101 депутатски места, 11 от които се заемат от социалдемократи. Депутатите от опозицията правят отчаяни опити да защитят демокрацията и свободата, но тяхната съдба е предрешена. БРП/к/, стремяща се към тоталитарно господство в обществото, започва настъпление срещу опозицията. Най-напред комунистите се разправят с Никола Петков. През есента на 1948 г. целият ЦК на БРСДП/о/ и народните представители-социалдемократи са арестувани и хвърлени в затвори и лагери. По този начин фактически е ликвидирана БРСДП/о/.
Капитулантската политика на казионната БРСДП безславно завършва с нейното влияние в БРП/к/ през август  1948 г.
 

КНГРЕСИ
на

БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

(БЪЛГАРСКАТА     РАБОТНИЧЕСКА
СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА      ПАРТИЯ )

I.  София   3  7 юли 1894 г.
II.  София   27 юли 1895 г.
III. София   21 юли 1896 г.
IV. Казанлък  12 юли 1897 г.
V.Ямбол   13 юли 1898 г.
VI. Габрово  11 юли 1899 г.
VII.Сливен     9 юли 1900 г.
VIII. Плевен    1901 г.
IX. Търново    1902 г.

Разцепление на БСДП /БРСДП/

X.   София    6 юни 1903 г.
XI.   Стара Загора        1904 г.
XII.   Казанлък    1905 г.
XIII.  Варна    1906 г.
XIV. София  юли  1907 г.
XV.  София  юли  1908 г.
XVI. София  юли  1909 г.
XVII. София  юли  1910 г.
XVIII София  юли  1911 г.
XIX.  Габрово  юли  1912 г.

През 1913 г. няма конгрес поради Балканската война

ХХ. София  юли  1914 г.
XXI. София 2830 юни  1915 г.

През  1916 , 1917 и 1919 г. Няма конгреси поради Първата световна  война

XXII  София  април 1919 г.
XXIII.  София  2729 юни 1920 г.
XXIV. София  10,11 и 12 юли 1921 г.
XXV.  София  22,23 и 24 октомври 1922 г.
XXVI. София  3,4 и 5 февруари 1924 г.
XXVII. София  4 и 5 октомври 1925 г.
XXVIII. София  10, 11 и 12 юли 1926 г.
XXIX. София     1927 г.
XXX.  София  21 октомври 1928 г.
XXXI. София  27 октомври 1929 г.
XXXII. София  19 октомври 1930 г.
XXXIII. София  8 и 9 октомври 1931 г.
XXXIV. София  23 и 24 октомври 1932 г.
XXXV. София  29 и 30 октомври 1933 г.

След преврата на 19 май 1934 г. до 1944 г. няма конгреси.
Партиите са разтурени. Едноличен режим на Цар Борис III.

XXXVI. София  5 и 6 август 1945 г.
XXXVII. София  5, 6 и 7 октомври 1947 г. /Конгресът е на БСДП (  БРСДП   ) в ОФ)

От 1948 до 1989 г. няма конгреси. БСДП /БРСДП/ няма открита публична дейност. Еднопартиен режим на БКП.
Данните са извлечени от партиен документ през 1947 г.

Съставил: Ив. Григоров
 

СЪСТАВ

на

ЦЕНТРАЛНИТЕ КОМИТЕТИ НА БСДП  /БРСДП/
От 1913 г. до 1933 г.

1913 – 1914 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
Д-Р П.ДЖИДРОВ
Д-Р Н.САКАРОВ
ХАР.ХРИСТОВ
П.ВЕЛИЧКОВ
К.БОЗВЕЛИЕВ  секретар касиер

1914 – 1915 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
Д-Р П.ДЖИДРОВ
Д-Р Н.САКАРОВ
П.ВЕЛИЧКОВ
ХАР.ХРИСТОВ
К.БОЗВЕЛИЕВ секретар касиер

През 1916, 1917 и 1918 г. поради Първата световна война партията не е свиквала конгреси и затова няма отбелязани промени в състава на Централния комитет.

1920 – 1921

ЯНКО САКЪЗОВ
Д-Р П.ДЖИДРОВ
ХАР.ХРИСТОВ
Д.КАЗАСОВ
Д.НЕЙКОВ
К.БОЗВЕЛИЕВ
ИВ.РУНЕВСКИ
П.ВЕЛИЧКОВ
Г.ПЕНЧЕВ

1921 – 1922 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
Д-РДЖИДРОВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
АС.ЦАНКОВ
П.ВЕЛИЧКОВ
Д.КАЗАСОВ
ХАР.ХРИСТОВ секретар организатор
Д.НЕЙКОВ секретар касиер

1922 – 1923 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
Д-Р П.ДЖИДРОВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
АС.ЦАНКОВ
П.ВЕЛИЧКОВ
Д.КАЗАСОВ
ХАР.ХРИСТОВ  секретар организатор
Д.НЕЙКОВ

1923 – 1924 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
Д-Р П ДЖИДРОВ
П.ВЕЛИЧКОВ
ХАР.ХРИСТОВ
Д.КАЗАСОВ
ИВ.РУНЕВСКИ
Д.НЕЙКОВ секретар
К.ЛУЛЧЕВ секретар

1924 – 1925 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
Д-Р П.ДЖИДРОВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
П.ВЕЛИЧКОВ
ХАР.ХРИСТОВ
Д.КАЗАСОВ
Д.НЕЙКОВ секретар
К.ЛУЛЧЕВ  секретар

1925 – 1926 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
К.БОЗВЕЛИЕВ
Д-Р П.ДЖИДРОВ
ХАР.ХРИСТОВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
П.ВЕЛИЧКОВ
К.ЛУЛЧЕВ
Д.НЕЙКОВ секретар
1927 – 1928 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
К.БОЗВЕЛИЕВ / подава си оставката/
КР.ПАСТУХОВ
ВЛ.ДАМЯНОВ /подава си оставката/
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
Д.БОДУРОВ
К.ЛУЛЧЕВ
ХАР.ХРИСТОВ

1928 – 1929 г.
ЯНКО САКЪЗОВ
К.БОЗВЕЛИЕВ
КР.ПАСТУХОВ
К.ЛУЛЧЕВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
Д.БОДУРОВ
Д.НЕЙКОВ
П.ТЪРПАНОВ
ХАР.ХРИСТОВ

1929 – 1930 г.

ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
Д.НЕЙКОВ
П.ТЪРПАНОВ
Д.БОДУРОВ
ИВ.ПАСТУХОВ
К.ЛУЛЧЕВ секретар
ХАР.ХРИСТОВ  секретар
1930 – 1931 г.
ЯНКО САКЪЗОВ
КР.ПАСТУХОВ
К.ЛУЛЧЕВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
ХАР.ХРИСТОВ
Д.НЕЙКОВ
П.ТЪРПАНОВ
ИВ.ПАСТУХОВ
ХР.БАРАЛИЕВ
ИЛ.ЯНУЛОВ
ИВ.РУНЕВСКИ

Изпълнителен комитет

КР.ПАСТУХОВ
ГР.ЧЕШМЕДЖИЕВ
Д.НЕЙКОВ секретар
К.ЛУЛЧЕВ

Съдбата на някои ръководни дейци на БСДП

I. НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО

1. Кръстю Пастухов – затвор, удушен в затвора
2. Коста Лулчев – гл.секретар, 15 г. затвор
3. Атанас Москов – 7 години лагер
4. Петко Търпанов – осъден 10 г., починал в затвора
5. Ив.Копринков – осъден 12 г. затвор
6. Крум Славов – осъден 10 г. затвор
7. Петър Братков – осъден 10 г. затвор
8. Цоню Рачев – секретар ЦК 1938 г. , осъден 1 г. затвор, след
9 .IX.1944 г. една година лагер, осъден 10 години затвор

II. МЕСТНИ  РЪКОВОДСТВА
1.Ивайло Пастухов – 1 г. лагер
2. Ненчо Ненчев – осъден 2 г. 1938 г., 3 г. лагер
3. Продан Шопов – затворник Хасково
4. Гачев – Казанлък, затвор
5. Петър Филипов – затвор
6. Любен Генков – затвор
III. СЪЮЗ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА МЛАДЕЖ
1.  Людмила Славова – изгорена по време на следствието1948 г
2.  Д-р Петър Дертлиев – 1 г. лагер 9 год. затвор
3.  Виолина Лулчева – 2,5 години затвор
4.  Георги Копринков – лагер
5.  Георги Нанов – 1 г. лагер
6.  Жечо Жечев – 1  г. лагер
7.  Александър Константинов – 1 г. затвор
8.  Димитър Славов – лагер
9.  Ангел Денков – самоубил се в затвора в Плевен
10.  Любен Буев – 12 г. затвор

IV. в. „СВОБОДЕН  НАРОД „

1.  Цвети Иванов – 1 г. затвор, после в лагер в Белене, където
почива
2. Руен Боналов – лагер
3.  П.Горянски – интерниран
БЪЛГАРСКА  РАБОТНИЧЕСКА

СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА  ПАРТИЯ

ИЗ     ГОДИШЕН ОТЧЕТ
На
ЦЕНТРАЛНИЯ  КОМИТЕТ
ЗА ПАРТИЙНАТА  1928 1929 г., представен на  XXXIIия        редовен  конгрес в София на 27 октомври  1929 год.
………………………………………………………………………….

I. СЪСТАВ НА ПАРТИЯТА
……………………………………………………………………………….

През последните години числото на организациите и членовете в партията е било следното:

период  групи и организации  членове
1920 1921   552    20,485
1921 1922   961    24,560
1922 1923   854    26,652
1923  1924         1164            28,761
1924 1925         1210            29,782
1925 1926         1179           30,011
1926 1927                 1188                              30,126
1927 1928         1192           30151
1928 1929           1194           30,279
От тези данни се вижда, че партията има днес 194 групи и организации, от които 78 градски и 116 селски.

По социално положение членовете се разпределят така:
Наемни работници – 6860, занаятчии – 2247, земеделци – 19547 и свободни професии – 1625.

Верно с оригинала
/Ив.Григоров/
ПОДАДЕНИ   ГЛАСОВЕ
за  БРСДП

4.IX.1911 г.      XV Обикновено народно събрание  52 331
24.XI.1913 г.      XVI Обикновено народно събрание  55 157
23.II.1914   г.   XVII Обикновено народно събрание  45 235
17.VIII.1919 г.     XVIII Обикновено народно събрание  84 185
28.III.1920 г.       XIX Обикновено народно събрание  55 452
22.IV.1923 г.     XX Обикновено народно събрание  27 816
18.IX.1923 г.       XXI Обикновено народно събрание
29.V.1927 г.    XXII Обикновено народно събрание
21.VI.1931 г.      XXIII Обикновено народно събрание  26 872

Данните са взети от партиен документ 1947 г.

Преписал:

/Ив.Григоров/

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

ГОДИНИ  НА  ПРОМЯНА
ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ И УЧАСТИЕТО
НА БСДП В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА СТРАНАТА
/ 1989 1993 г./

1989 година

26 октомври. В софия  заседава екофорум под внимателното око на български и световни еколози, политици и журналисти. Столичани подкрепят с подписите си петиция на Независимото сдружение „Екогласност” за отмяна на антиекологичните проекти на правителството. В градинката пред ресторант „Кристал” и на други места стават сблъсъци между мирно протестиращите хора и активисти на „Екогласност” от една страна, и Държавна сигурност  и милицията, от друга.
26,29 и 31 октомври. Провеждат се първите открити събрания на независимото дружество „Екогласност”,посетени от множество граждани. Произнесени са първите„еретични” слова за демокрация.
2 ноември. В кино „Петър Берон” се провежда  първото легално събрание на Клуба за гласност и демокрация, създаден на 03.11.1988 г. в 65та аудитория на СУ „Св.Климент
Охридски”.Присъствието на това събрание е израз на гражданска смелост.
3 ноември. На площада пред храм „Св.Александър Невски” се провежда първият митингшествие в подкрепа на внесената в „Народното” събрание петиция против строителството на хидрокомплексите „Места” и „Рила”. Милицията охранява събранието.
10 ноември. Централният комитет на Българската комунистическа партия провежда пленум, на който е удовлетворена молбата на Тодор Живков да бъде освободен от поста генерален секретар.Изказана му е „дълбока благодарност”. За нов генерален секретар на ЦК на БКП е избран Петър Младенов, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на външните работи.
14 ноември. Петър Младенов провежда среща с представители на интелигенцията. Очаква се те първи да повярват и да внушат на останалите, че демокрацията в България ще се извърши сигурно  и мирно с ръководната роля на БКП.
16 ноември. Нов пленум на ЦК на БКП, на който започва комунистическата чистка по върховете.
17 ноември. Сесия на Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет, прави чистка в държавния апарат и козметични промени в Наказателния кодекс. Приема лукав закон за амнистия. На организиран от Отечествения фронт „митинг” основния тон е неделимостта на народа, социализма и преустройството.
18 ноември. Провежда се многохиляден митинг на площада пред храм „Св.Александър Невски”, организиран от независими сдружения, на който присъстващите демонстрират своята надежда и недвусмислено желание за истинска промяна и демокрация, за заслужено възмездие на престъпниците.
22.ноември. Създава се партийно-държавна комисия по деформациите в обществения и стопански живот.
26 ноември. Няколко социалдемократи, оцелели през годините на комунистическата диктатура, обявяват възстановяване на публичната дейност на Българската работническа, социалдемократическа партия /обединена/.

Това са д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Михаил Петков, Руен Крумов /Боналов/, Виолина Лулчева, Александър Джидров,Кръстю Пастухов младши и др.
Социалдемокрацията в България възкръсва за нов живот.
7 декември. Създава се СЪЮЗ на ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ с учредители: Независимо сдружение „Екогласност”. Независимо дружество за защита правата на човека, Клуба за гласност и демокрация. Независима  Федерация на труда „Подкрепа”, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуба на репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението за гражданска инициатива, Българска работническа партия /обединена/, Български земеделски народен съюз „Никола Петков”.

Първи председател на Координационния съвет на СДС е философът д-р Желю Желев, а първи секретар световноизвестният биолог д-р Петър Берон.
11 декември. На пленум на ЦК на БКП Тодор Живков, Владимир Живков и Милко Балев са изключени от редовете на своята партия. Историческата справедливост изглежда възстановена. Остава българският народ да повярва.
14 декември. Разгневения народ обгражда „Народното” събрание  и иска отмяна на чл.1 от конституцията  отпадането на ръководната роля на БКП в живота на обществото. Комунистите са стъписани. Героят от 10 ноември Петър Младенов търси танковете. Водачите на СДС предотвратяват сблъсъка. „Нежната” революция в България се отлага.
24. декември. НФТ „Подкрепа” организира протестни действия в София и разпространява декларация, в която се казва, че  изявлението на ЦК на БКП от 23 декември е един от тежките рецидиви след 10 ноември. Все по-очевидна става необходимостта от „ кръгла маса”.
29 декември. На пленум на ЦК на БКП е осъдена като погрешна политиката на живковизма спрямо турското етническо население. Взето е решение за връщане на отнетите със сила имена. Постигната е договореност за провеждане на национална кръгла маса. БКП заявява готовност за съставяне на правителство на широка коалиционна основа.
30 декември.  Страната е залята от митинги, стачки, шествия и авторалита умело раздухани от пронационалистическите кръгове в БКП, които търсят опора в народа за борба с демократичната опозиция.

1990 ГОДИНА

5 януари. Провежда се Първа национална конференция на БРСДП /о/, на която се обявява  възстановяването на партията с първоначалното име Българска социалдемократическа партия.
В обръщение към българските комунисти, прието на конференцията, се подчертават основните грешки на  БКП, а в заключение се казва: „Вървете си за Бога”. Наведете глава и се покайте. Това е най-доброто, което можете да направите за България и за вас!”
14 януари. СДС на митинг поставя искане за оставка на Георги Атанасов.
15 януари. Последната сесия на последното комунистическо „Народно” събрание отменя ал.2 и ал.3 на чл.1 от  от Конституцията на НРБ театрално е принесена в жертва ръководната роля на БКП в държавата и обществото.
16 януари.  Първи кръг на разговорите  около  Националната кръгла маса. Бавно и трудно начало.
19 януари. БКП влиза с „Манифест за демократичен социализъм в България”, след като много годинипо-рано го беше обявила за буржоазна демагогия.
Задържан е под стража Тодор Живков.
22 януари. На кръглата маса се дискутира политическата система и премахването на първичните партийни  организации по месторабота.
България е залята от стачна вълна с искания от икономически характер и за по-добри условия на труд. Стачкуват лекари, учители, миньори, шофьори, служители, работници. Те разклащат  осезателно стабилността на комунистическото управление.
1 февруари. Излиза първият брой на в. „Свободен народ”след едно прекъсване от 43 години.
3 февруари. „Народното”събрание приема оставката на министер-председателя  Георги Атанасов и освобождава правителството. Избира се нов министър-председател Андрей Луканов и му възлага съставянето на  правителство.
12 февруари. Излиза първият брой на в. „Демокрация”
12 март. На Националната кръгла маса са подписани важни документи Споразумение за политическа система. Споразумение за гарантиране на мирния преход и Декларация за статута на Националната кръгла маса.
29 март. Националната кръгла маса приема Споразумение за избори за Велико Народно събрание и задачите му.
31 март. Втората национална конференсия на БСДП, която приема Програма и предизборно обръщение с мото: „Социалдемокрацията ще управлява с таланта на цяла България”.
3 април. Народното събрание избира Петър Младенов за  президент на Народна република България.
10 април. Регистрирана е Българска социалистическа партия, наследник и правоприемник на БКП. У кому-нисти сега вече „социалисти”, са готови на всякаква демагогия.
28 април. Побликувана е предизборна платформа на СДС.
17 май. Провежда се последно заседание на Националната кръгла маса, на което е подписано Споразумение за честни избори.
19 май. Първа национална конференция на СДС, която приема решение за организация на предизборна кампания
7 юни. Заключителен предизборен митинг на СДС в столицата на Орлов мост. Подобни митинги се провеждат из цялата страна. Опияняващото предусещане за скорошна победа ги прави неповторими. По своето значение в най-новата история на България той е равен на Българския Великден.
10 юни. Първи тур на изборите за VII-мо Велико Народно събрание, спечелени от БСП.
11 юни. Започват масови  прояви на гражданско неподчинение като реакция срещу нарушенията и манипулациите по време на изборите. Едно от тях е  студентската окупационна стачка на СУ „Св.Климент Охридски”, прераснала в общонационална студентска стачка.
14 юни. По телевизията е излъчен запис на събитията от 14.12.1989 г., в който президентът Петър Младенов произнася репликата за танковете.
17 юни. Втори тур на изборите за  VII-мо Велико Народно събрание. Печели БСП. Като член на коалицията СДС, БСДП изпраща двадесет и трима депутати.
6 юли. Президентът Петър Младенов подава оставка под натиска на студентската стачка и народното недоволство, събрано в „градовете на истината”.
10 юли. Открива се VII-то Велико Народно събрание във Велико Търново. Към фракцията на БСДП се зачисляват и други депутати и тя нараства на двадесет и осем души.
20 юли. СДС издига кандидатурата на д-р Петър Дертлиев, председател на БСДП, за президент на Републиката.
1 август. За президент Парламентът избира д-р Желю Желев.
14 август. Подписва се първото в историята на  България тристранно споразумение между правителството, синдикатите и работодателите, с което се поставя начало на т.нар. „социално партньорство”.
26 август. В София е разгромен и опожарен Партийният дом на БКП /БСП/. Истинските организатори и виновници все още са анонимни.
28 август. Парламентът приема оставката на правителството на Андрей Луканов.
30 август. Андрей Луканов отново благодари за оказаното му доверие да оглави поредното правителство.
19 септември.  Седмото Велико Народно събрание започва обсъждане на внесения от Президента проектозакон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
20 септември. Парламентът избира Андрей Луканов за министър председател и той съставя своето  второ правителство.
24 септември.  Президентът д-р Желю Желев заминава за САЩ и Франция. Приет е в Белия  дом от президента Буш. Произнася реч пред общото събрание на ООН.
27 септември. България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.
4 октомври. Демонтиран е символът на комунистическата тоталитарна система  червената петолъчка над Партийния дом на БКП /БСП/ в София.
10-20 октомври.  В цялата страна се назначават временни местни управи, включващи представители
На всички политически сили от Великото Народно събрание. „Сини” кметове имат София, Пловдив, Варна, Габрово, Русе, Благоевград и др.
24 октомври. Седмото Велико Народно събрание гласува изменението в Закона за политическите партии, с които започва деполитизирането на МВР, армията, Министерството на външните работи, Службата за охрана, Президенството важна крачка по пътя на  демокрацията.
26 октомври. Парламентарният съюз на демократичните сили обнародва Декларация, в която БСП, наследник на БКП, е окачествена като единствен виновник за катастрофалното икономическо положение в страната. Поставят се изисквания към партийното правителство.
10 – 11 ноември. В град Шумен БСДП провежда своята Трета извънредна национална конференция по повод правителствената криза. Социалдемократите остават верни на принципите си и вземат решение БСДП да не участва в коалиционно правителство с БСП.
15 ноември. Народна република България става Република България.
30 ноември.  Седмото Велико народно събрание приема „оттеглянето” на Луканов. Правителството е свалено под напора на стачна вълна.
8 – 9 декември.  СДС провежда Втора национална конференция в Пловдив. В резолюцията й се предвиждат парламентарни и общински избори през  март 1991 г. Препоръчва се на НКС да се преодолеят различията между отделните течения.
19 декември.Седмото Велико народно събрание избира кабинета на Димитър Попов. СДС е представен в него с един вицепремиер и четирима министри. Факт е коалиционно правителство на СДС с БСП.
26 декември. Коледно послание на Симеон II. Проблемът  „република или монархия” официално навлиза в политическия живот на страната.
1991 ГОДИНА

3 януари. Парламентарните политически сили подписват Споразумение за развитие на политическата реформа, която предвижда Конституцията да бъде приета до март, общински избори да се проведат през февруари март, а парламентарни  не по-късно от май.
1 февруари. Първи ценови шок на правителството на Димитър Попов.
22 февруари. Приет е от VII-то Велико народно събрание  Закон за земята, обнародван в бр.17 на ДВ от 01.03.1991 г.
През м. Февруари РДП и ДП образуват парламентарен клуб „Ново възраждане” отворен за партиите, споделящи  идеите на либерализма и неоконсерватизма.
17 март. Обединената опозиция СДС, БЗНС и ДПС провеждат митинг , на който се отправят обвинения към ЗП и БСДП.
На 23,24,25 март в  София се провежда Тридесет и осмия възстановителен  конгрес на БСДП. Конгресът приема новата стратегическа програма на партията „Социалдемокрацията и пътя на България към 21-ви век” и Декларация за актуалната политика.
БСДП се обявява за преход на България към свободно гражданство, основано на парламентарната демокрация с републиканско устройство на държавата и социално пазарно стопанство.
Концепцията за социалната и демократична правова държава /република/ става теоретичен фундамент на политиката на възобновената социалдемокрация в България.
10 април. БЗНС „Никола Петков” и БСДП създават коалицията СДС-център.
14 май. 39 депутати от СДС напускат парламента в знак на протест срещу обсъждания проект за конституция и устройват бивак в градинката срещу храма „Александър Невски”
19 май. Третата национална конференция на СДС обявява:
1/ решенията й са задължителни за всички партии; 2/ подкрепя депутатите , напуснали парламента; 3/ „задължава” останалите депутати в парламента да внесат предложение за саморазпускането му; 4/ решава до края на м.май да се изготви ново споразумение между организациите в СДС. Д-р Тренчев предлага коалицията да се превърне в движение с единна организация и ръководство.
20 май. Каракачанов, Дертлиев, Симеонов, Слабаков, Божилов, Хаджиенев подписват декларация, с която се оспорва легитимността на решенията на Третата национална конференция на СДС от 19 май. Националният координационен съвет на СДС се разграничава от авторите на декларацията.
23 май. Социалистическият интернационал възстановява членството на БСДП на заседанието в Кайро.
29 май. 39-тимата се обединяват в парламентарна група „Национално движение СДС”.
31 май. Националният координационен съвет  на СДС взема решение: „Депутатите, които остават във Великото Народно събрание, не представляват съюза и не могат да говорят от негово име”. В гласуването не участват БСДП, БЗНС „Н.Петков”, Клубът на репресираните, отсъстват „Екогласност” и ФНСД, а против се обявява Зелената партия.
1 юни. Публикуван е проектът за статут на Националното движение за демокрация в СДС.
5 юни. Великото Народно събрание отхвърля предложението за референдум „република-монархия”.
22 юни. Провежда се нова Четвърта национална конференция на СДС, която изменя статута на съюза и приема обръщения и декларации. Организациите, които  на 31-ви май не са подписали обръщението към народа, предложено от Националния координационен съвет на СДС, остават извън СДС.
30 юни. Част от парламентарната група на БЗНС „Н.Петков” напуска парламента, а друга част се присъединява към групата на БЗНС /единен/.
8 юли. Националният координационен съвет на СДС постановява становище: „Онези партии и организации, които подпишат конституцията, напускат СДС”.
10 юли. Седмото Велико народно събрание приема новата демократична конституция на Република България.
Националният координационен съвет на СДС решава да не употребява названието Национално движение СДС, а само СДС, като запазва неговия коалиционен характер.
18 юли. Създава се  коалицията „СДС-либерали” от Зелената партия и Българската партия „Либерали”.
19 юли. Завършва гладната стачка на 39-тимата депутати и те се завръщат в парламента, за да гласуват заедно с БСП поправките в Избирателния закон, с които се въвежда 4%-на бариера, цветови бюлетини и прословутата система „Д’Онт”, по силата на която гласовете подадени за малките партии се прибавят към големите.
10-11 август. Националният комитет на БСДП призовава лидерите на партии и движения, коалирали се в СДС Национално движение, към толерантна предизборна борба. Приема декларация по повод опитите на БКП/БСП да се приобщи към каузата на социалдемокрацията.
17-18 август. Група членове на БСДП правят т.нар. „Извънреден 39-ти конгрес”, на който за свои представители избират Иван Куртев. БСДП се разцепва. Създава се  нова партия „СДП в СДС”.
7 – 8 септември. Националният комитет на БСДП утвърждава коалицията СДС-център с ПК „Екогласност”, АСО /н/ и Демократична партия Пловдив и приема листата на коалицията за народни представители в предстоящите избори.
20 септември.  Върховният съд отхрърля искането на СДС-център и СДС-либерали и присъжда синята бюлетина на СДС.
13 и 20 октомври.  Провеждат се избори за 36-то Обикновено народно събрание, за общински съветници и кметове. СДС печели. СДС-център претърпява загуба и остава без представители в парламента.
14 октомври . Провеждат се митинги на победата на СДС в София и страната „ С малко, но завинаги”
26 октомври и 3 ноември. БСДП участва в подготовката за учредяване  на Българския демократичен център /БДЦ/.
2 – 3 ноември. Националният комитет на БСДП обсъжда изборните резултати. Одобрява създаването на БДЦ като политически консултативен форум на извънпарламентарни центриски партии.
4 ноември. Първо заседание на 36-то Обикновено събрание.
5 ноември. Парламентът приема оставката на правителството на Димитър Попов. Президентът възлага на Филип Димитров да състави нов кабинет.
8 ноември. Първото правителство без комунисти полага клетва пред новата конституция. Филип Димитров е министър-председател.
27 ноември. Д-р Желев пише писмо до Националния
координационен съвет на СДС, в което обяснява, че президента може да бъде издигнат от някоя  политическа сила, но веднъж избран, той е длъжен да изразява интересите на целия народ.
6 декември. КТ „Подкрепа” напуска СДС и се отказва от статута си на наблюдател.
20 – 21 декември. Четвъртата национална конференция на БСДП приема становище относно  президентските избори, в което препоръчва на членовете и симпатизантите си да подкрепят кандидатурата на Д-р Желев като кандидат на СДС.
1992 ГОДИНА

13 януари. Първи тур на президентските избори.
20 януари. Д-р Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент на страната.
22 март. БДЦ провежда пролетна протестна акция „Заедно можем!” в София „Южен парк”, с искане за справедлива икономическа реформа и социална приватизация.
7 май. България става член на Съвета на Европа.
19 май. Четирима митрополити начело с Христофор Събев създават „нов” Свети синод.
26 май. Среща на президента Желев и Симеон Куборгодски в хотел „Риц”.
31 май. Хората на Христофор Събев превземат сградата на Светия синод.
12,13 и 14 юни. БСДП провежда своя 39-ти редовен конгрес, на който приема програмата „Третият път” за политиката на социалдемокрацията в условията на дясното консервативно управление на СДС.
27 юни. Бунт в с. Целапица, започнал с убийство по повод прилагането на Закона за земята.
31 август. Пресконференция на президента, известна като срещата на „Боянските ливади”.
7 септември. Изпълнителното бюро на БСДП излиза с обръщение за създаване на Обществено движение за честна приватизация.
10 септември. БСДП, АСО /н/ и СДК „Европа” изразяват отрицателно  становище по молбата  на БСП за встъпване в Социалистическия интернационал.
15 – 19 септември. Делегацията на БСДП начело с д-р Петър Дертлиев участва в 19-ия конгрес  на Социалистическия интернационал в Берлин.
24 септември. 36-то Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на председателя си. Стефан Савов подава оставка.
28 октомври. Парламентът разглежда вот на недоверие към правителството на Филип Димитров, който  подава оставка.
5 ноември. Александър Йорданов е избран за председател на 36-то Обикновено Народно събрание.
12 ноември.  Президентът отново възлага на Филип Димитров да състави правителство.
20 ноември. Парламентът гласува против правителство, начело с Филип Димитров.
30 ноември. Декларация на БСДП, че няма да  участва в коалиционно правителство с БСП.
Проф.Захари Карамфилов прави опит за създаване на Правителство на националното съгласие.
30 декември.Проф.Любен Беров е избран за министър-председател на кабинет с мандат на ДПС.

1993 ГОДИНА

10 март. Споразумение на политическо сътрудничество подписват БСДП, БРСДП, АСО /н/ и СДК „Европа”. Създава се Български социалдемократически съюз /БСДС/.
12 март. Народни представители от СДС, т.нар. „сини мравки”, създават четвъртата парламентарна група „Нов съюз за демокрация”. НСД, с което се ознаменува второто разцепление на СДС.
14 април. Учредява се Съвет за сътрудничество, в който участват: Алтернативна социаллиберална партия, Българска партия либерали, БРСДП, БСДП, БДЦ, АСО /н/, Демократическа партия „Консервативен сговор”, Либералдемократическа партия, ПК „Екогласност”, Движение за гражданска инициатива, Движение за права и свободи, Зелена партия, СДК „Европа”. Съветът е политически консултативен форум на парламентарни и  извънпарламентарни центриски партии и движения.
1 и 2 май. Петата  национална конференция на БСДП приема Политическа резолюция  за новия етап в развитието на демократическите процеси, Меморандум за кооперативно движение, декларация за етнически мир и религиозна търпимост и утвърждава създаването на Българския социалдемократически съюз.
7 юни. Едвин Сугарев започва гладна стачка с искане за оставка на президента.
14 юни. Изпълнителното бюро на БСДП излиза с призив за защита на демократичните републикански институции и открива всенародна подписка за подкрепата на президента Желю Желев.
30 юни. Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент на страната.
31 август. Произнесени са присъди над  Георги Атанасов и Стоян Овчаров по т.нар. дело на „сираците”.
28 септември. Бъдещият американски посланик в България  Уилям Монгомери изразява мнение пред Сенатския комитет по външните отношения на САЩ, че ще търси промяна в българската конституция за признаване на право на етническите общности да създават политечески партии.
6 декември. Престрелка между наркотрафиканти и полицаи в ж.к. „Надежда”. Начало на „гангстерската” война в България.
7 декември. Съветът на министрите на Европейския съюз подписва търговско споразумение с България.
29 декември. Изгонване на Владимир Жириновски, лидер на ЛДП и деапутат в парламента на Русия заради опитите му за вмешателство в вътрешната политика на България.

София
януари 1994 г.